НАЙ-НОВИ
Сара Джио с нова вълнуваща история
06.07.2021 11:47 | Видян 1365 пъти
очарование). Преди години, като млад журналист, написах статия за начина на живот в плаващите къщи и никога няма да забравя поканата да разгледам плаващ дом за първи път. Жената, която любезно ме прие в дома си (през врата, която имаше отвор за патици ниско долу), ми разказа за живота на езерото – за това как плаващата къща се поклаща от вятъра, как езерото може да те приспи с люлеенето си, и може би най-забележителното – за начина на живот в общността на плаващите къщи, която е като семейство. Съседите си помагат в нужда и пазят тайните си като най-доверените приятели. Предполагам, че началото на този роман започна в онзи ден, когато влязох в малкия плаващ дом. И с течение на времето копнеех да живея в собствена плаваща къща. Но тъй като семейството ни се разрастваше, двамата със съпруга ми решихме, че отглеждането на три малки момчета на плаваща къща може би не е най-добрият избор (представете си да играете с топка на малък пристан). Затова оставихме тази мечта настрана, поне до септември 2012 година. Съпругът ми знаеше, че обмислям идея за роман, развиващ се на плаваща къща, и макар да се надявах да намерим някоя под наем за уикенд с изследователска цел, той ме изненада с щедра идея. Предложи да наемем плаваща къща за по-дълъг период от време. Можех да я използвам като офис и наистина да почувствам живота на езерото. Първият ми инстинкт беше да откажа. На пръв поглед изглеждаше несериозно, ненужно харчене на пари. Но после започнах да се замислям: наистина – как иначе бих могла да опозная начина на живот на плаващата къща, историята на общността, местните хора и техните тайни? Така че отидохме да разгледаме една плаваща къща под наем и в рамките на 3,5 секунди аз се влюбих лудо в нея. Това беше къщата на моите мечти – със спалня на таванското помещение (с илюминатор), с палуба на покрива с изглед към „Спейс Нийдъл“ и напълно оборудвана кухня. Със съпруга ми бързо подписахме договор за наем за четири месеца. Не бих могла да напиша тази книга, ако не бях прекарала това време на езерото Юниън. Макар това да е художествено произведение, месеците, които прекарах в общността на плаващите къщи, обогатиха и вдъхновиха моето писане – от зеленоглавите диви патици, гнездящи отвън, на задната ми палуба, до добротата на съседите около мен.“
Добави в:
svejo.net
facebook.com
svejo.net
facebook.com
коментари
- коментари
- напиши коментар
- изпрати на приятел
- гласувай
Няма коментари към тази новина !