Социализмът имаше цензура, социалните мрежи имат алгоритъм.

Някога имахме една Тролева и един телевизионен канал. Днес имаме хиляди тролове и хиляди канали. Прогресът, както се оказва, невинаги е напредък.

Мария Тролева беше едно от разпознаваемите лица на Българската телевизия – безупречна дикция, премерено изражение и текст, който трябваше да бъде произнесен точно така, както е написан.

Тогава Тролева говореше от единствения екран, а днес троловете говорят от милиони екрани. Разликата е, че тя поне беше с прическа, грим и редактор.

Някога говорителят четеше онова, което властта искаше да чуем. Днешният трол пише онова, което някой иска да повярваме. Само студиото е сменено с профилна снимка, а телевизионната кула – с Wi-Fi рутер.

Социализмът имаше цензура, социалните мрежи имат алгоритъм. Първият решаваше какво да не прочетеш, вторият – какво непременно да ти натрапи. И в двата случая човек остава с прекрасното усещане, че мисли сам.

От Тролева до троловете – историята на общественото мнение почти се побира в една фамилия.