Ако не всеки понеделник или около първо число на месеца – този то идва след броени дни, то поне веднъж в годината си казваме, че „късаме с миналото”, „започваме от нулата”, „стартираме всичко от начало”. Това никога не става, защото просто не е възможно. На това сме посветили и днешния ни лайфхак.

Не можем да избягаме, да заровим, да забравим миналото, защото НИЕ СМЕ МИНАЛОТО СИ, категоричен е световноизвестният психоаналитик Пиер Дако. То е нашият източник на информация, а – както вече сме казвали – информация е всичко около нас – от звука и светлината до новините в мрежата. Миналото е също нашата култура – гледната ни точка към света. И също е нашата вътрешна организация/дезорганизация.

„Невъзможно е да изкачим планината, като тръгнем от върха й”, пише Дако и е напълно прав. Това именно е пътят от миналото към бъдещето. То е нашият опит, което според крилата фраза е „другото име на грешките ни”. Всъщност, е и другото име на успехите ни.

Миналото също така е нашето обяснение за всичко, както и нашата представа за онова, което целим, към което се стремим, което очакваме.

„Не можем да узнаем какво има на върха, докато сме в подножието, но можем да да разчистим подножието, за да освободим пътя към върха”, гласи формулата на Дако за отношението към миналото ни по пътя към нашето бъдеще.

Отражението на нашето минало е поведението ни, нашите добри и не така добри постъпки, действия, идеи и мисли.

На тази база според Дако всеки изгражда своята интуитивна лична мистика – неговият често несъзнаван или непълно съзнаван отговор/реакция на важните въпроси.

В този смисъл това, което наричаме „осъзнаване”, „прочистване” и как ли не още е много проста работа – опит да разберем онова, което виждаме/срещаме по пътя към върха/целта/бъдещето, като го свързваме с вътрешното си поведение.

Дако смята, че по тази причина е много глупаво да се анализира отделен комплекс, отделен проблем, отделна проява на поведението, психиката, характера. Според него изолиране = унищожаване. Но безсмислено, защото не ни учи на нищо.

Той вижда процес, в който всички частици на поведението, психиката, характера са в непрекъснато движение и преливат една в друга като обясняват една друга. В непрекъснато взаимодействие без никакво предимство. Т.е., ако имаме комплекс за малоценност и Едипов комплекс, те трябва да се разглеждат, осъзнават и преодоляват не поотделно, а заедно – иначе няма никакъв смисъл, защото няма да има резултат.

Всъщност, победата над тези особености, които всеки къта в себе си, понякога дори без да обръща или без да иска да обръща внимание на това, е именно личната мистика. Тя е определена от Дако като вътрешното ядро на личността. Без да изясним какво е то в нас, няма как да получим истинска социална адаптация, а с това спокойствие и душевно здраве, без което е невъзможно и физиологичното. Наричат го напоследък „интегритет” или единство на личността. По-просто и по-правдиво название е спокойствие – вечния стремеж към съвършенство, както би го определил поета, а в науката го наричат хомеостаза.

Друго подходящо наименование е вътрешната свобода, за която вече сме писали. Интегритетът на личността си се нарушава от рано заради намесата на другите хора – основно родителите на първия етап, и на средата. Те непрекъснато ни „учат да живеят”.