„За да се приеме, че ищецът (държавата) е собственик на имота, трябва да бъде доказано осъществяването на придобивен способ, въз основа на който ищецът да е придобил правото на собственост върху имота и да притежава това право на собственост към момента на предявяване на иска“, обясняват те.

Държавата твърди, че е придобила „Врана“ първо въз основа на акт за държавна собственост от 1989 г., когато Република България се е легитимирала като собственик на недвижим имот „Парк Врана” заедно с находящите се в него сгради. Второто, което твърди тя, е, че „изначално” имотите са били държавна собственост, а правата ѝ са упражнявани от Интендантството на цивилната листа.

Третото придобивно основание, което сочи държавата, е, че е станала собственик по силата на Закона за обявяване държавна собственост имотите на семействата на бившите царе Фердинанд и Борис и на техните наследници от 1947 г. А решението на КС от 1998 г., с което законът беше обявен за противоконституционен, е без практическо значение, тъй като няма реституционен характер.

По отношение на акта за държавна собственост 1989 г. САС заявява, че той само констатира собственост, но не води до придобиване на такава. „Като всички останали субекти, Държавата придобива право на собственост чрез сделка, по давност или по друг начин, уреден в закона (чл. 77 от ЗС). В представения по делото Акт за държавна собственост № 1208/12.04.1989 г. не е отразено на какво правно основание Държавата е станала собственик на актуваните имоти – въз основа на сделка, по давност или въз основа на друг уреден в закона придобивен способ, а е посочено, че имотът е „одържавен” на 12.04.1989 г., за да може от самия акт да се установи материализиран преди съставянето му придобивен способ“, пишат апелативните съдии.

После отхвърлят и твърдението, че дворецът и паркът „Врана“ изначално са били държавни, защото били строени върху държавна земя и за нуждите на държавата.