Експертите по правопис ни позволяват да изпорлзваме и рУлца и рОлца, когато говорим за раци. Въпреки че, ако трябва да се доверим на лабораторните изследвания само в най-скъпите от тях има нещо мъничко от раци. Основната маса всъщност са отпадъците на рибопреработващите заводи. Предимно риба и по-малко скариди, но от най-евтините. Тоест, те са нещо като рибните „пръстчета”, който събират боклука на птицепреработвателите като Градуса, обаче с тази разлика, че са малко по-полезни: поне не са пържени.

Оригиналната идея за направата на рибните отпадъци, представяни като рачежки продукт, е от японското сурими.

На практика обаче процесът е следният: отпадъкът от евтини риби и скариди се преработва в кайма, обработва се със сол, промива се, като при този процес вътрешността от розовееща става бяла, ароматизира се, за да се залъже клиентът от миризмата на рак, добавя се химия за по-дълга годност. В азиатски държави като Индия и Виетнам въпросният продукт се докарва като „брикети” и се изнася за доработка и преопаковане в Европа, за да се качи цената.

Във всеки случай трябва да бъде ясно: въпросните „рулца от раци” не съдържат витамина Д и аминокиселините, които ги е имало в макар и евтината риба и скариди в началото на процеса, обработката ги е унищожила. Добавяме, че в евтините продукти от този тип има много соя и нишесте – второто се превръща в организма във вредни захари. А в скъпите има понещо мъничко рачешко, но в рамките на 5-9%, ако ще да е наречено „месо от рак” на етикета.