Каноли и касата – класика на италианската и сицилианската кухня в сладкарството, както и ненадминатите Гръд на девица и Триумф на гърлото – оигиналите на всички тези кулинарни изкушения се правят от векове на едно и също място – манастира Света Катерина в центъра на Палермо. Столицата на мафиотския остров е бълбукащ коктейл от всякакви хора от всякакви цветове и националности, но на метри от най-култовото й и оживено 24 часа на денонощие кръстовище на двете най-централни улици Виторио Емануеле и Македа човек попада в различен, тих и спокоен свят на съвършенство.
За разлика от мъжките манастири, които се правели извън градовете и притежавали огромни доходи от земи, животни и имоти, женските битували в градовете. За да могат да издържат прекрасното здание и голямата черква към него, монахините трябвало да изнамерят начин да изкарват пари. Така започнали да продават изобретявани и приготвяни от тях сладкиши на богатите фамилии, които ги купували хем за индулгенция, хем за десерт. Това създало мода и всеки замогващ се сицилианец, а по това време всичко от захар било огромен лукс, започвал да поръчва на монахините. Миналата година работилниците им бяха обновени, а сладкарницата стана световен хит. Изделията им получават най-голям пиар още преди 60 години с класическия филм Гепардът с Бърт Ланкастър и изгрряващата звезда Клаудия Кардинале, където младият Ален Делон става секссимвол.

Притежателите на фамилиите, собственици на Палацо Ганджи и на приказната Вила де Боско с терасата, на която французинът разхожда кучето си – то е било негово и в живота и му помагало като другар да не се притеснява пред легендарния Ланкастър и огнената Кардинале, както сам е разказвал Делон пред 19 минути, навремето си купували от монахините техните творения. Класиката им са сладките на Света Катерина от бадемово брашно и папските бишкоти, с които са постлали пътя от портите на града до манастира си за посещение на Светия отец навремето – те пък са отвътре с