Част от живописните платна представляват 12-те месеца на годината, другите са индивидуални реакции на мисли и ситуации от годината. Те нямат илюстративен характер, а са плод на чиста емоция. Фигурите носят състояние на духа, без да натрапват приказлива анатомичност. Скулптурните композиции  от цикъла, въпреки своята индивидуалност и самостоятелност, съществуват създавайки конкретни взаимовръзки и кореспондират, както помежду си, така и с живописта, и рисунките. Скулптурите без излишна обемност, а изграждащи и допълващи пространството, в което са ситуирани, е тема на синтеза, който винаги е вдъхновявал автора и е имал водеща роля в изграждането на творбите му. „Фигуративизмът е съществена реакция към контекста. Това, което ме интересува е дали човека ще остане разумното същество или ще се превърне в поредния застрашен от изчезване вид. Пластичният формалистичен подход в произведенията ми е плод на търсения, които започнаха още през 2015 година. Постепенното премахване на обемността, лишаването от бъбривостта на епидермалното с цел постигане на дълбинен душевен сондаж, чрез който да разкрия невидимата реална същност на човека.“, споделя Стоян Зиков.