Как по-добре да отвърнем на дъждовното време напоследък, от това да си пуснем песни по темата. Поне картината да е пълна, отвътре и отвън. Дъждът е лирически герой в много популярни песни, в пряк, в преносен смисъл и като метафора. На 25 юни 1984 г. е издаден най-успешният албум на Принс - "Purple Rain". Най-известните песни от албума са: "When Doves Cry" (обявена за най-добрата песен на Принс), Let's Go Crazy и баладата "Purple Rain", носеща му награда Оскар в едноименния филм. Принс казва за песента си: "Когато има кръв на небето два цвята се събират - червено и синьо, те правят лилаво. "Purple rain" се отнася за края на света и да бъдеш с този, когото обичаш и да оставиш Бог да те води през лилавия дъжд". Първоначално парчето е било дълго 11 минути. Разбира се, дъждът може да влоши настроението ни - и то много дни в годината. Тогава идва време за песента от едноименната кино класика, в която Джийн Кели се скача в блажено невежество и нехае за облаците над него. Пее, че им се надсмива и приканя, че е по-добре да се изтръскаме и да се усмихнем. "Here comes the rain again", песента от 1983 година на дуета Eurythmics - Ани Ленъкс и Дейвид Стюарт, е и популярен фразеологизъм. Клипът е сниман така, че все едно всеки от тях е дух в живота на другия. Историята е мрачна, депресивна, с капчици еуфоричен звук. Парчето хрумнало на Ленъкс, когато били отседнали в хотел "Mayflower" в Ню Йорк. Бил облачен ден и Стюарт дрънкал меланхолични акорди на пианото си. Ленъкс се приближила, погледна през прозореца към сивото небе и силуета на Ню Йорк и спонтанно изпяла: