"Бях си съставил план със задачи за деня. Ставах сутринта по хладно. Най-важното нещо за деня ми беше да намеря дърва, защото само така можех да поддържам огъня постоянно, а той ми беше много нужен. После, преди да стане много горещо, си търсех храна, ловувах. След това прекарвах времето под навеса, на сянка, защото нямаше на друго сенчесто място. А Слънцето изпива силите и трябваше да се пазя от него.

Следобед и преди залез гледах да тренирам. Просто нямаше как цял ден да си почивам - така всички мускули биха ми атрофирали. Гледах да се поддържам – правех лицеви опори, коремни преси, клекове. Влизах и да плувам, защото можеше да има и битки, в които да се плува. Просто се готвех за битка. Нямаше как цяла седмица да стоя на едно място и да не правя нищо. 

И с малкото храна беше трудно. Трябваше психика, воля за справяне и с глада, но аз съм свикнал на такива трудности и по време на мисиите, на които съм бил. А и дисциплината от професията ми ме е научила да се справям. Аз работя в такива условия – гористи. А по време на военните мисии се изисква много здрава психика и явно това ми е помогнало. Но определено плажът на Отшелника не е за всеки".

Любопитна подробност е, че преди да избере да бъде професионален войник, Мартин е имал мечта да бъде футболист, но в крайна сметка не съжалява, че влиза в армията, тъй като от малък е учен от баща си на дисциплина. "В Игрите влязох, за да покажа на днешната младеж дисциплина, сила, воля, каквато ме научи армията", добавя още той.