- Извън "Пътят на честта" – какво е да си актьор в днешно време, особено сега, когато пандемията продължава яростно да променя живота на всички ни? Чух ви веднъж да казвате, че не остава време да се вглеждаме достатъчно един в друг, в душите си…

- Да си актьор в днешно време е като да си актьор във всяко време. Дават ти текст, научаваш го, гледаш да си органичен, забавен, привлекателен и нужен. Театър и кино е имало дори по време на войните, така че какво толкова да се плашим от тази пандемия? И това ще мине, с повече разум обаче.

Изкуството винаги е било и ще бъде градивно и то винаги ще ни спасява от страха, от който и ъгъл да се появява той. Колкото до душите, човек винаги трябва да живее така, че душата му да танцува на пламъка на праведността, удоволствието, мъката, принципите, морала и любовта към ближния. За да си добър актьор, трябва да имаш чиста душа.

- Имали сте съдбовна среща с големия поет и сатирик Радой Ралин, към която, предполагам, че ви е приятно да се връщате. Кога се случи тя и какво предопредели?

- Бях ученичка в девети клас и отговорник по културно-масовата дейност. Трябваше да организирам среща с известен творец, а мой любимец от край време беше Радой Ралин. Успях да намеря адреса му и един следобед отидох до дома му. Той ме посрещна радушно, защото много обичаше младите хора. Когато влязох в хола, видях Борис Христов, Милчо Левиев и Константин Павлов, които пиеха чай заедно.

Разказах защо съм дошла и Радой с удоволствие прие поканата. Докато бях при тях ме попитаха с какво искам да се занимавам в бъдеще. Аз се двоумях дали да стана лекар или актриса. Тогава ми дадоха да рецитирам различни произведения. Прочетох ги и много ме харесаха. След това започнах често да ходя у Радой, той беше мой ментор и човекът, който ме научи как да рецитирам стихове. Винаги пред публика.

- Вярно ли е, че преди години, когато кандидатствате за ВИТИЗ и ви приемат, се оказва, че произведението, което сте представили, е било забранено? Какво се случи?

- Да, вярно е. Когато кандидатствах във ВИТИЗ, Константин Павлов ми даде стихотворението "Интервю в утробата на кита". Един от другите ми материали беше проза на Радой Ралин, посветена на Милчо Левиев. Тогава тя беше забранена и бях скъсана по политически причини. На следващата година кандидатствах със същите материали. Радой ме посъветва да не го правя, но не го послушах. И ме приеха.

- Във вашия живот преди години се случва нещо, което впоследствие ви потвърждава на практика смисъла на думата "съдба", а също и на израза "любов от пръв поглед". Става дума за съпруга ви, когото първо сте харесала още като ученичка в представление… Нека се върнем и към този сладък момент?

- Когато бях в четвърти клас с приятелка решихме да гледаме на кино филма "Фаталната запетая". В него участваше Жоро – тогава студент първи курс във ВИТИЗ. Веднага се влюбих в него – приличаше на истински Ромео с големи сини очи и къдрави коси. В речника на романтика това действително е определението за любов от пръв поглед. Спомням си как казах на моята приятелка, че един ден ще се омъжа за него, а тя не ми повярва. По-късно през годините се е случвало да се срещаме случайно. Моментът, в който всичко се промени, беше когато с Гриша Островски правихме едно представление в НДК и Жоро беше дошъл да го гледа. След него ми призна за симпатиите си и ме покани да направим обща пиеса.

- Имате ли мечта, която много искате да видите реалност?

- Мечтата ми е много скромна. Да съм здрава. Да снимам филми в космоса. Да играя само хубави роли. Да имам достатъчно пари. Да изглеждам винаги хубава. Да пътувам много в чужбина. Да живея радостно. Всички да ме обичат и уважават. Не се майтапя - съвсем сериозна съм и скромна.(усмихва се).