На 18 ноември Антраник Шаварш Арабаджиян ще навърши 78 години. За мнозина това име не говори нищо. Достатъчно е обаче, към него да добавим псевдонима Астор, за да установим, че едва ли има българин, който да не го знае. Арменците от край време са кръщавали първородните си синове Антраник. Артистичното призвище Астор няма нищо общо с традициите. То е плод на случайността и на популярните на времето ножчета за бръснене със същото име.

Въобще магът обожава случайността и признава, че много от успехите си дължи на нея. Естествено обаче, нищо не е ставало и без неговите усилия. Счита се за непоправим работохолик. Изнасял е по четири представления да ден и то в различни градове. Дори приятели на шега са му подхвърляли: Асторе, водата спира, ти - не. Наградата от тази убийствена надпревара със себе си, е огромната любов на публиката, на която е посветил 57 години от живота си.

- Г-н Астор, близо шест десетилетия сте на сцената. От всички земни континенти не сте играли само в Антрактида. Кой е на големия ви успех, върха на кариерата ни, според вашата класация?

- "Оскарът" на Американската академия за магически изкуство. Тогава заложих апартамента и всичките си спестявания, за да мога да пътувам, въпреки че нямах никакви шансове да спечеля. Моят приятел Ончо беше бесен: "Ти си луд, да похарчиш толкова пари за една предваритело изгубена кауза. Отвърнах му: Да, но ако спечеля? Така и стана. Аз знаех, че това, което правя, е хубаво. Тогава се възхитих на американците. Аз му взимам наградата от ръцете, а той ми казва: "Г-н Астор, вашето шоу беше най-хубаво. Вие заслужавахте победата."

- А какво ви казаха българите?

- Че съм купил статуетката от пазара. Това страшно много ме огорчи. Тук силният ми противник беше Орфи. Той имаше най-много световни награди от всички нас. Беше ми сериозна конкуренция. Но беше мъжкар. Уважаваше ме, признаваше моя успех. Виждаше, че ставам, че ме търсят.

- В крайна сметка отивате в САЩ, печелите, но парите са изхарчени без никаква възращаемост?

- Така е, но благодарение на победата в конкурса, получих договор за Америка. А великият Ланс Бъртън, най-добрият маг на стария континент, ме представи на сцената в Лас Вегас с думите: "Уважаеми дами и господа, мистър Астор, който отне "Оскара" от американците и за първи път ще го отнесе в Европа".

- В кои от тези 78 години на тази земя сте се чувствали най-щастлив?

- Има няколко неща, които ще си спомням с особена радост. Едно от тях е, че аз, шуменчето, успях да покажа шоуто си в единствения в света Магичен замък. Той се намира в Холивуд. На първия ред беше седнал великият маг Дай Вернон. Професорът тогава беше "само" на 104 години. Отидох да му благодаря, че ме е почел с присъствието си, а той каза: "Осемдесет години съм на професионалната сцена, но по-магично излъчване не съм срещал".

- Често споменавате думите на вашия американски продуцент Сами Кинг: "Човек трябва да има една мечта, за да я осъществи." Вие осъществихте ли мечтата си?

- Аз мечтаех за Лас Вегас. Когато отидох там се срещнах с продуцента Санди Добрич, внук на единствения в света сеньор на цирковото изкуство Лазар Добрич. Той ми каза направо: "Да започнеш да работиш тук, е много трудно". С други думи, вероятността е почти никаква. Но се случи така, че още същата вечер ме поканиха да покажа шоуто си, а ми предложиха договор още от другия ден. При това на много специално място, в Лафлин, вторият по-големина град в щата Невада. Там е пълно с казина. Дори на гарата има автомати. Всичко е хазарт.

Започнах в един от най големите комплекси. В град Елко пък, където се произвежда най-много злато, шефът на хотела, който ме гледаше малко с недоверие, но след като ме прислуша каза: "Какво стана, ти се оказа по-добър от останалите". Приятно е да чуеш такива думи. Останах там цели три месеца, въпреки че другите артисти се сменяха на четири седмици.

- Когато разказвате всички това, не ви ли става тъжно заради факта, че то никога повече няма да се повтори?

- Тъжно ми е за друго, заради ситуацията днес, породена от пандемията. Вече две години не работя.