- А искате ли? Не ви ли тежат годините?

- Сега да ми кажат тръгвай, за една седмица ще съм готов с програмата си. Преди пандемията пътувах с една група, обиколихме доста градове. Един голям музикант - Ангел Заберски-младши осигуряваше на пиано музикален фон за шоуто ми. И това, което забелязах с изненада, бе, че той спира да свири, за да ме гледа. И то почти всяка вечер.

- Дотук говорите повече за Америка, но и тук публиката много ви обича. Как се печели тази любов?

- Вярно е, и в родината си постихнах това, което исках. Публиката ме хареса веднага. Но за да я спечелиш, трябва да правиш неща разбираеми за нея. Да си упорит и да не се спираш пред нищо. Най-великият организатор на концерти у нас се казваше Иван Алексиев. Той бе толкова голям, че успя да доведе през онези години прочутото ревю "Париж върху лед". Всеки артист искаше да бъде при него. Та спирам го веднъж и го моля да ме види и вземе в програмата си. Той отвръща: "Не, бе, мойто момче, аз работя съмо с добри артисти". Сопнах му се: Ще съжалявате за тези си думи! След три години вече бях най-скъпоплатения артист в шоуто му и той ме хвалеше: "Асторе, ти ми показа какво е магията".

- Не криете, че провидението често ви е помагало.

- Признавам, имал съм късмет, защото не може да отидеш в Лас Вегас и точно тогава да им трябва такъв като теб. Но, за да ти помогне провидението и ти трябва да си готов да го посрещнеш. На фестивала в Америка, например, номерът ми продължаваше шест минути. На края на втората усещам, че публиката не ме гледа. Казах си, Ончо ще излезе прав, напразно към изхарчил парите си. Дадох си сметка, че нещо трябва да направя. Веднага.

На първи ред седеше великият маг, ученик Худини, Амезинг Ранди. Около него се бяха струпали млади колеги. Вниманието на публиката беше насочено към него. Тогава от един накъсан вестник извадих чаша с шампанско и я поднесох на Ренди. Той стана прав и започна да ръкопляска. Чух шешукане: "Радни му стана прав!" Тази хрумка обърна нещата и взех наградата.

- Липсва ли ви сцената?

- Много ми липсва. Преди да се появи ковида, на всеки 18-ти ноември правех спектакъл. На последния бе президента Радев. Дори стана на крака да ме аплодира. Сега замислям шоу, в което ще използвам само дребни реквизити. С тях се работи по-трудно, но номерата са по-ефектни. Въобще доволен съм на всичко, което ми се е случило до днес, с изключение на тази шибана пандемия. Надявам се, че това зло, което сполетя целия свят, скоро ще свърши и отново ще мога да радвам публиката си.