- През септември ти се обяви против това актьорите да бъдат задължавани да влизат в театъра със зелени сертификати. Какво се промени сега?

- И с това се научихме да работим вече. Актьорите вече влизат със сертификати, работят с тях. Това е световно изискване и няма как да не следваме стъпките на по-развитите от нас нации. Освен това сертификатите не болят, както се забеляза. Дават една свобода и сигурност на всеки един човек – за може да продължи да живее живота си спокойно, да се събира с приятели, да ходи на театър и т.н.

- Ти си преболедувал безсимптомно вируса, без да се ваксинираш, нали така?

- Да, но вече има сертификати и за такива случаи. Просто трябваше да се отвори дума за това и да има хора, които да се себеизразят в тази посока. Жалко, че това не го направиха институциите и министрите. В крайна сметка ето, че приеха и преболедувалите да могат да получат сертификати. Въпреки всичко обаче, аз се ваксинирах, за да получа този зелен сертификат. А и заради свободата. Няма как. Не съм на 20 години, въпреки че се чувствам на 25, а съм на 52 години и е крайно време да започна да се грижа и за себе си, и за семейството си.

- Като председател на Съюза на артистите със сигурност отчиташ като минус и намаляването на капацитета на залите в театрите заради пандемията… А към днешна дата какво е положението?

- Това е много негативно, да, защото ние, артистите, зависим пряко от прихода в залата и от публиката. Слава Богу, в момента има промяна в методиката и заплатите на колегите са осигурени, но то не е само до заплати, а до формиране на общ бюджет на всеки един отделен театър. Едва сега започваме да поемаме глътка въздух, защото работим на 100%. Единственото нещо, което откровено ме дразни, е, че до ден-днешен министърът на културата не излезе един път на брифинг или пресконференция, за да успокои целия бранш. Един-единствен път не го направи!

Всички други министри излязоха и успокоиха браншовете, обяснявайки какви мерки се взимат, какви компенсации ще има, а нашият министър излизаше на брифинги, само за да вади кирливи ризи на тоя и на оня. И това не му прави чест! Браншът трябва да бъде успокоен. Хората се обаждат на мен, за да ме питат, но не аз съм човекът, който носи отговорност за мерките и компенсациите. Разбира се, опитвам се да ги успокоя, като им обяснявам, че водя разговори с отговорни лица в Министерство на здравеопазването, от които получавам информация. Но информация от нашето министерство нямам, за съжаление. То е некомуникативно.