Колкото до романтичните линии в стопанството, Хепи Ванче пояснява от личен опит, че "сценарий няма", защото "Няма как да направиш сценарий за нещо такова. Ти може да имаш някакви предположения… Те имат някакви очаквания, обаче нищо не е по сценарий.. И там, както казвам, емоциите и динамиката са на толкова по-интензивно ниво, че там за един ден могат да се случат толкова много неща, колкото навън за една седмица. И в крайна сметка ти си изолиран. Това са млади, красиви хора, напълно нормално е да се случват тези неща".

Съветите, които Ваня дава на останалите участници, са два: "Тази емоция да я изживеят наистина на макс, да спрат да се карат, да спрат да търсят под вола теле за абсолютни глупости, да се заяждат. Наистина, както песента с лимоните, да намират положителното нещо. И второ, като ходят на тази арена, да вземат да ходят с хъс на нея".

Самата тя много се е страхувала от арената миналата година, но колкото по-често се е изправяла на двубои, толкова повече е осъзнала, че арената я прави по-силна: "Тази арена те връща обратно в играта!".