Годината на избори поражда много дискусии за свободата и робството. Защо някои са мълчали 12 г., други 32 г., а трети винаги са настроени за промени?

Оказва се, че науката е обяснила това. При това твърде отдавна. Още през 1901 г. го прави Павлов и това е сред причините да получи най-престижната награда за наука в света – Нобеловата премия, разказва акад. Константин Анохин. Това е същият Павлов с кучето.

И той обяснява отново с опитите си върху своето куче склонността към свободолюбивост и към робско примирение на хората. Като го определя по просх начин – „рефлекс”.

Той се оказва вроден.Стремежът към освобождаване не е характерен само за хората, нито само за кучетата, а за всички животни. Това е нещо, което ни е зададено, ако предпочитате – програмирано.

Парадоксалното е, че заедно с него ни е вроден рефлекс за покорност, може да го определите и като робско примирение. Тоест, той е толкова естествен, колкото и стремежът към освобождаване.

Павлов пак го доказва с кучето си с прост опит – животното пада по гръб в знак на подчинение, откъдето в спорта и в езика идва и съответния знак за поражение или непокорство „пада/не пада по гръб”.