K.LINA с нов музикален проект

“Nowhere” на K.LINA вече е във всички...

Още една седмица гледаме филми от...

Поради огромния зрителски интерес, организаторите на...

Колкото и да се опитва човек да слага маска, рано или късно, тя пада: Теодора Дякова

отпечатай новината

29.11.2021 14:42 | Видян 1611 пъти

Колкото и да се опитва човек да слага маска, рано или късно, тя пада: Теодора Дякова

Теодора Дякова е една лавина от емоции, които се разгърна във "Фермата" до невиждани висоти. Граници, които със сигурност са изненадали и самата нея на моменти. В живота си 35-годишната брюнетка обаче, е доста по-балансирана в емоциите си, защото много рано й се е наложило да порасне.

От години Теди и семейството й живее и работи в Чикаго. А покрай участието във "Фермата" тя често бе представяна като "футболната съпруга" - защото мъжът й е Танко Дяков - един от най-сърцатите футболисти от близкото минало, играли по родните терени.

В Чикаго тя развива бижутерски бизнес с камъни, но най-голямото бижу в живота й със сигурност е дъщеричката й Ема. Онова, което споделя за участието си в най-българското предаване у нас, със сигурност ще ви разтърси. Разговорът с Теодора е болезнено откровен и обещава да докосне всяко българско сърце със силата на емоцията си.

- Теди, успя ли да излезеш истински от "Фермата", защото много участници споделят, че след шоуто им трябва известно време, докато отново се адаптират към познатата реалност?

- Според мен на всеки му трябва различен период от време, за да се откъсне от "Фермата". Така установих, когато излязох и се чух с някои от участниците, които вече бяха навън. Оказа се, че на мен и на още няколко участника ни е малко по-трудно да се отпуснем веднага във външния живот. Емоцията от "Фермата", като че ли, още живее в нас. За мен специално е много особено усещане, защото съм човек, който години наред е свикнал да живее извън България и да си идва само по празници. Затова чувствам изживяването много по-силно и привързващо. Мога да кажа, че то продължава да живее в мен, определено не съм излязла още изцяло от "Фермата".

undefined

- Кой момент във "Фермата" беше най-щастлив за теб и съответно кога се разочарова най-много?

- Най-щастливият беше, когато отидох на първия си дуел с Деси, но не само заради победата, а заради самото стъпване на Арената и впускането в битките, които шест години подред преди това съм гледала по телевизията, крещяла съм и съм се вълнувала за развоя им. Казах си: На Арената си, момиче, вече си там! Усещането е просто великолепно! Победих не само в играта, но победих и съмненията си.

А най-тъжно и разочароващо за мен бе момента, в който осъзнах, че всичко, което се случва във "Фермата", всъщност е моя си живот, а в същото време ми липсваха близките ми. Исках някак си да има как да пренеса живота си отвън – вътре, но това няма как да се случи.

- Сега, когато си вече навън, вероятно си проследила какви са били реакциите и настроенията към теб в играта. Нещо успя ли да те шокира или напротив?

- О, определено! Още с излизането си веднага седнах и изгледах от до участието си във "Фермата", защото ми беше интересна моята собствена реакция в определени моменти. Беше ми любопитно да видя и реакциите на другите в играта. Разбрах и как съм представена като образ за зрителите. Аз и в живота съм страшно емоционален човек, само че не всичко свършва с рев (смее се). Мога да се смея, мога и да плача, мога да подскачам с децата, но да водя и сериозни разговори със зрели хора, така че от това внушение ми стана малко мъчно. Повечето хора, които не ме познават, са възприели по много различен начин участието ми, съдейки от коментарите. Всички много се учудваме, когато излезем навън и прочетем какво се е писало за нас през цялото време. Зрителите не са разбрали каква всъщност съм аз като човек.

undefined

- Каква си като човек? Какво остана скрито от теб?

- На почти 36 години съм разбрала едно – че човек, колкото и да се опитва да слага маски, рано или късно, тя пада, дори и много да се опитва да играе роля. Ролята в един момент изморява и същността на човека избива на преден план. Във "Фермата" не усетих от никого съмнение към себе си, като към човек. Когато съм помагала на някого, съм помагала истински. Когато съм плакала, съм плакала с истински сълзи. Много е лесно да съдим отстрани и да правим заключения за хората. Добре е да бъдем идея по-смирени и да приемаме хората със странностите им, дори и да не ги разбираме. Не е нужно да ги разбираме или харесваме, а просто да ги приемаме, каквито са.

Някои мои реакции във "Фермата" изглеждат пресилени, поне от прочетеното тук-там, защото аз много-много не чета, просто познавам себе си. Не бих се доверила на хорското мнение дотолкова, че да промени атмосферата в мен и да ме вкара в някакви размисли и страсти. Няма как да се получи. Но определено разбирам, че в някои от моментите е можело да реагирам и по друг начин. Но емоцията вътре наистина е много силна.

- Много коментари навън предизвикаха и отношенията ви с Пламен, онази бележка, която той ти даде…

- На екран нещата винаги изглеждат малко по-пресилено, а една такава ситуация може да бъде разгледана от много и различни ъгли. Може да се погледне откъм смешната страна, но и да се изведе по-драматично, както стана в случая. Не само тази случка, но и други, които видях вътре, са плод на емоционалност, която не е много реалистична. Навън всички сме приятели, а в играта не е имало нищо по-специално към никого – дотолкова, че да отговаря на определенията, които са му давани в писанията извън "Фермата". Винаги ми е било странно как, когато нещо е излъчено по телевизията, после ходи обяснявай какво се е случило (смее се). Изписаха се какви ли не неща, надали ще успея да ги оборя. Просто ще отмине и това, както и случката с интригата между Живка и Стефан.

продължи >>

Етикети: ,
Добави в: Svejo.net svejo.net Facebook facebook.com

Няма коментари към тази новина !