- Как реагираха близките ти, когато излезе? Какво ти казаха?

- Моите близки стоят плътно зад мен във всяко едно отношение и всъщност това е една от основните причини да вляза в предаване като "Фермата". Те бяха готови за всичко. Стоят зад мен, каквото и да се е случило, както и да е представено или коментирано в публичното пространство. Когато излязох бяха толкова щастливи, че не мога да опиша. Дъщеря ми ме е чакала с толкова болка и мъка, милата. Гледала ме е постоянно през телевизора, без да може нито да ме гушне, нито да поговори с мен. Не сме си казали нищо определено, просто се наслаждавах на прегръдките на Ема.

- Самата ти си била още дете, когато ти се случват много страшни ситуации, заради които вероятно и в момента си толкова балансирана откъм преценки и емоции…

- Ами да, първо катастрофата, през която минах, ми преобърна тотално живота. След това майка ми замина далеч от България, което също ме накара да порасна малко по-бързо. 13 години не я бяхме виждали с брат ми и беше много голям шок за нас. Това беше и една от причините да поискам да замина за Америка, за да стъпя по съвсем легален начин на американска земя и да имам възможността да бъда близко до нея. Ние първоначално отидохме на екскурзия, но впоследствие се оказа, че цялата тази липса в тези 13 години даде отражение, беше по-силна от нас и в крайна сметка останахме.

- На каква възраст беше, когато майка ти емигрира?

- Аз бях на 15 години, а брат ми на 13. В началото бяхме при нея, в Мичиган, впоследствие отидохме в Чикаго, където българската общност е огромна и все едно си в България. Може би точно това ни задържа там.