Ваня Павлова бе на крачка от големия финал във "Фермата" 7, но въпреки това тя призна, че се чувства победител. Причините за това не са малко и със сигурност тепърва ще пренареждат мислите й, а и цялостната нагласа за хората.

Във визитката си Ваня представя себе си като трансформационен лидер и духовен водач със силно развита интуиция. Тя е минала през доста труди периоди в живота си, към които няма проблем да се връща, защото постоянно работи над психиката си. Именно това я научава и да прави нещо, което години наред не си е позволявала - да обича себе си. 

В разговора с Ваня присъстват много болезнени емоции и признания, но също така и достатъчно позитивна нагласа за бъдещето. Ще се изнендате от споделеното.

- Ваня, каква е равносметката, която си правиш след участието във „Фермата“ и всичко, с което се сблъска в нея?

- За мен „Фермата“ беше едно изключително изпитание и проверка на собствения ми път и докъде съм стигнала в личностното си развитие. Много се радвам, че го преживях, защото никога в живота си човек не може да бъде в изолация за три месеца и да бъде в среда от непознати хора, с различни разсъждения и ценности. За мен това беше изключително предизвикателство. Като цяло съм с позитивни впечатления.

Най-трудните ми и най-тежки моменти, които съм преживяла вътре, бяха и най-големите ми уроци. Трябваше да ги преживея, за да стигна до едно ново ниво на съзнание и осъзнатост, за да стана по-добра и по-можеща като човек, да се убедя, че всички качества, които притежавам, са прекрасни. Контрастът между мен, Кирил, Ивайло и останалите от лагера, ми донесе супер много ползи. Но не бих повторила това изживяване никога повече, въпреки че съм толкова доволна, защото имах нужда от нещо различно в живота си.

- Звучиш ми като човек, който е изживял своеобразен катарзис. Хем казваш, че преживяването е уникално и си доволна, хем никога не би го повторила в живота си?!

- Да, точно катарзис е думата. Другото също е вярно, защото платих много висока цена от емоционално естество за участието си. Ако в началото ми беше интересно и приятно като предизвикателство, то последните три седмици ми бяха абсолютен ад. Затова казвам, че не бих го повторила.

Възстановяването след „Фермата“ ми отне може би около месец и малко – за да се събера отново и да вляза в своя център. Имам предвид в духовен план, защото външно аз винаги съм заредена с усмивка. Вътрешно обаче, не се чувствах никак добре. Защото там, на Арената, беше борба всеки ден – с хора, които буквално са енергийни вампири. И ти всеки ден си в битка да останеш цял. В един момент наистина бях празна отвътре, дойде ми твърде много.

Преди битката с Мартина, например, аз буквално нямах никакво желание, не виждах смисъл да продължавам. Защото преди това бях успяла вече да направя всичко, което исках вътре – като послания, и вече бях толкова изморена физически, емоционално и духовно, че не намирах вътрешното желание, искрата, да изляза на Арената и да се раздам на макс.