За мен „Фермата“ вече беше приключила – чисто емоционално. Но всичко това наистина беше катарзис за мен, както казваш. Заради болката, която преживях, стигнах до ново ниво на осъзнаване. Човек се пробужда за вътрешния си свят и за духовното точно чрез болка. Така че на мен това ми е било абсолютно нужно да го преживея. Чувствах се като инструмент на Бог в тази „Ферма“, който знае, че аз имам издръжливост и сила да изкарам вътре, за да може той чрез мен да покаже доброто и светлината.

Това не беше война между мен, Кирил и Ивайло. Беше война на енергийно ниво – между мрака и светлината, между доброто и злото, между ада и рая. Както е и в живота. В момента Земята трябва да отиде на ново ниво на съзнание. Затова има Ковид, затова се случват такива катарзиси. И това, което се случи във „Фермата“, е един показател. Време е да станем по-добри, да намалим това раздуто его и комплекси, и просто да приемем светлината в себе си. Във „Фермата“ наистина бяха много раздути еготата – и това им пречеше да видят голямата картина – това, за което всъщност влязохме – обединението. Но въпреки всичко мисля, че хората са се пробудили и то много, защото този формат успя да обедини цяла България в една кауза.

Супер благодарна съм, че хората отвън застанаха зад мен.

- Кои са тези проблеми, които си видяла в участниците вътре, които след това са генерирали, както казваш, всичките тези лошотии и злини?

- Говорех най-вече за Ивайло и за Кирил, отчасти и за Мартина. Но като лични качества тези хора за мен са твърде материални, не познават добре вътрешния си свят и са ръководени от едно желание постоянно да изпъкват, да се доказват, да показват своята значимост, но не чрез дела, а чрез празни, кухи думи. Мартина използваше думи като „Да ги смачкаме!“ Та, мачкайки другите, с цялата тази злоба, те показваха само едно – че имат своите дълбоки травми, които за мен датират още от детството им.

За мен тези хора не са били обичани, не знаят какво е да обичаш от цялото си същество. Нещо се е случило в живота им преди, което им е показало, че са незначителни. И понеже дълбоко в себе си те го вярват, на подсъзнателно ниво, в реалния свят искаха да го докажат с думи. Чуваха се изрази: „Аз съм Бог“, „Аз съм най-великия“. И в момента, в който усетеха, че някой е по-слаб, се опитваха да го смачкат, за да се почувстват вътрешно удовлетворени от себе си. Така си мислеха, че ще получат любов, но срещнаха „народната любов“.