Донякъде ги съжалявах вътре, защото работя с такива хора в реалния си живот, а и самата аз съм била с травми в живота си, над които продължавам да работя. Понякога родителите правят неща, които не осъзнават, че осакатяват децата им. 

За да станеш лош човек, наистина трябва да си преживял много лоши неща. Буда казва, че ако човек обича себе си, никога не би наранил друго човешко същество. За мен тези хора не обичат себе си, даже напротив, мразят се, но егото им казва, че са най-велики. Това е един балон, въздух под налягане и те много добре знаят, че не е така. Но си плащат цената на „народната любов“, това е тяхното пробуждане.

- Според Ивайло, с когото си говорих, когато излезе от „Фермата“, скандала му с теб е силно преувеличен и всъщност реално не е бил с такъв мащаб, колкото се описваше отвън…

- Още първия месец от престоя си във „Фермата“, Ивайло използваше много често обидни думи от типа на „идиот“, „нещастник“, обръщаше се към самия себе си така или към някой друг. Речникът му беше пълен с такива грозни епитети. Аз няколко пъти му казах, че като го слушам, ме натоварва и трябва да си промени изразните средства, защото това, което му е в устата, всъщност му е в главата.

Представи си каква чернилка е натрупана в него, щом всяка втора дума му е ужасна?! 

Докато гледахме след излизането ми с баща ми заедно „Фермата“, той пиеше хапчета, беше му трудно да понесе видяното. Каза, че не може да повярва какъв човек съм. Моят баща си промени мнението за мен! А ме е подценявал цял живот и в един момент ми казва: „Ти си най-силният човек, който аз познавам“. Направо ми се плаче, като ти го казвам. Цял живот се боря за неговата любов, да му се докажа, изведнъж влизам във „Фермата“ и му се доказах.

- Значи ти си голям победител! И това признание, за което си се борила цял живот, всъщност е много по-скъпо от тези 100 000 лв.

- Наистина за мен това е най-голямата награда. Признанието от собствения ми баща е много важно. Той винаги много ме е обичал, но е емоционално студен, никога не ми го е показвал. А сега седеше до мен и плачеше на дивана, докато гледаше „Фермата“.

Безкрайно щастлива съм, че изживях всичко – от най-хубавото до най-лошото. Видях и върху какво още имам да работя в себе си, защото не съм безгрешна. Вътре допусках много грешки, но те най-вече бяха от това, че в един момент накрая, аз нямах мисъл в главата си. Постоянно мислех върху това да си визуализирам образа на родителите си, образа на кучетата си, да имам нещо като спасителна фантазия, за да изляза от оная реалност там. Нямах въображение. Нямах критично аналитично мислене. Бях тотал щета, казвам го с ръка на сърцето.

След „Фермата“ говорих много с моя ментор, която ми каза, че съм абсолютен герой. Ходих и на психолог. Бях поела много негативна енергия.