- Онова, което не ни убива, ни прави по-силни, нали така. Ти си преживяла много трудни моменти в живота си, заради които ставаш и трансформационен лидер, но може би това, което си преживяла във „Фермата“, идва именно сега, за да те тества?

- Абсолютно, толкова точно го каза наистина. Самата аз си казах същото накрая – че за мен всичко това беше един тест, с който да осъзная наистина колко съм напред. Аз съм малко перфекционист, винаги изисквам повече от себе си, казвам си, че не съм достатъчно добра в нещо, това е и негативната парадигма, която имах за себе си. Но видях вътре всъщност, че аз съм много, много постигнала в живота си.

Исках да помогна на хората – много седят вечер вкъщи или по заведенията и пият, други се друсат с наркотици, за да замъглят съзнанията си. Но защо? Защото вътрешно не се чувства добре от реалността, в която живее. Дали от безпаричие, дали от несподелена любов, всеки си има неговите проблеми. Начинът да се справиш с това обаче, не е като замъгляваш съзнанието си и се самонаказваш.

Същото е с правенето на татуировки – тялото е храм, не бива да го мърсиш. Аз самата имам много татуси, които съжалявам, че съм си правила, но е било в моменти, когато съм искала да си причиня болка, понеже вътрешно не съм се обичала достатъчно. Не родителите ми не са ме обичали, аз не съм се обичала. Или пък те са ми показвали криворазбрано тяхната любов и в един момент аз се разклащам, започвам да се държа неадекватно.

Имам несподелени любови. Във връзките си съм отхвърляла хората, наранявала съм ги, не са ми се получавали нещата в интимен план. Започнах да се чудя защо задължително някой трябва да страда? Тогава тръгнах по коучове, психолози и видях колко много имам да работя по себе си, колко изгубена съм всъщност. И пътя, който извървях, и всичко, което постигах, беше примера, който исках да покажа и във „Фермата“.

- Ти взе много победи във „Фермата“, които вероятно са те карали в даден момент да си правиш проекции за големия финал. Мислила ли си какво би направила с наградата от 100 000, ако беше стигнала до там?

- Влязох във „Фермата“ без каквито и да е било очаквания за това да стигам до финал. И честно казано се изненадах от физическата си подготовка, защото знаех, че психиката ми е много силна. Не вярвах, че физически мога да победя толкова много хора на Арената. Колкото повече се доближавах до финала, започвах да си представям, че е възможно наистина да стигна до там, след като съм толкова напред в играта. Но в един момент загубих посоката, загубих себе си, в края бях супер изморена.

За мен 100 000 не са били цел, по-скоро исках да покажа какъв човек съм, да подам качествени послания на хората и те наистина да се пробудят чрез мен. Вярвам, че го направих и не съжалявам за нищо. Не съжалявам, че не стигнах до финала, защото спечелих най-ценното – любовта на хората! Горда съм с това, което показах.