Коледната звезда е най-обичаното празнично цвете в цяла Европа, но корените ѝ са от другата страна на океана, в земята на ацтеките - Северна и Централна Америка. Там коледната звезда е била на особена почит от кралете Нецауалкойотл и Монтесума. Известна в Чили и Перу като „короната на Андите“, коледната звезда всъщност е малко тропическо дърво (Euphorbia pulcherrima) и в дивата природа може да достигне височина до 3,5 м с листа с размери от 15 до 20 см в диаметър. През XIV до XVI век прицветниците на коледната звезда са били използвани от ацтеките за създаване на пурпурна боя, а соковете ѝ - като лекарство за овладяване на треската. Червеното се приемало като символ на чистотата и непорочността, затова растението добило широка популярност. Продавани в Мексико Сити още от ерата на ацтеките, днес коледните звезди се радват на интерес в родната си земя през целия ноември и след легендарния празник Деня на мъртвите, което ги прави ярък символ на сезона в цяла Америка. През XVII век зимното цвете е открито от францискански свещеници и използвани в тяхното годишно шествие на Рождество Христово, фиестата на Санта Песебре. Сега, през XXI век, коледните звезди биват излагани в цветарските магазини наравно с оранжевия мексикански тарос (ацтекски невен), който традиционно се използва за украса на олтарите в Деня на мъртвите. През 1828 г. министърът на Съединените щати в Мексико, г-н Джоел Робъртс Пойнсет, открил това прекрасно екзотично растение с червени заострени листа, цъфтящо край пътя през зимата. Мексиканците и съседите им в Гватемала го наричали „цветето на святата нощ“ заради звездовидните му съцветия, символизиращи Витлеемската звезда. Според мексиканската легенда, младо момиче и нейният брат донесли в църквата си букет от зелени листа от коледна звезда, които набрали по пътя като подарък за бебето Исус. Когато малката Мария ги положила при възстановката на сцената на Рождество Христово на Бъдни вечер в църквата, зелените листа внезапно се превърнали в яркочервени венчелистчета и така цветето се сдобило с името си.