- Случвало ли ти се е да попаднеш в някоя по-страшна ситуация в онези години?

- О, в доста ситуации съм попадала (усмихва се). Може би и затова съм по-мъжки настроена. Сигурно това ми помага и до ден-днешен – факта, че независимо от всичко мога да лавирам в дадена ситуация. Имаше едно заведение, в което една мутренска група ни караше да стоим до сума ти часа на другия ден. Аз казах, че си тръгвам, на което ми отвърнаха, че няма как да стане, че ще ме изчакат отпред и няма да се прибера повече вкъщи. А аз отвръщам: Добре, дай да пробваме!

Толкова се бяха напили, явно бяха взели и разни опиати. Заведението беше на два етажа. И виждам как един се приближава към мен, доста насилствено ме подръпна.. И аз не издържах, така го халосах с микрофона по главата, че той падна от втория – на първия етаж. Оттам всичко се разтича – кой, където намери да се скрие. На другия ден вътре положението беше като след каубойска среща. В тези времена нон стоп се стреляха, ръгаха, биеха. Пълен уестърн отвсякъде. Но мен всичко това страшно много ме изгради. Точно тази селяния си имаше и плюсовете за едно 13-годишно хлапе да разчита единствено и само на себе си и да съумява да излиза от проблемите.

- Вероятно мнозина още се чудят защо си започнала да работиш само на 13 години?

- Започнах, защото исках да помагам на родителите си, това е истината. В онези години, баща ми имаше изключителни финансови възможности, произхождам от доста заможно семейство, но всичко си има край. Бизнесите на баща ми бяха изманипулирани от негов съдружник и той фалира отвсякъде. Тогава от глезената принцеса на тате се стигна до шок, той е човек с огромно его и достойнство, и самата мисъл да работи за някого, да е подчинен, го вадеше извън равновесие. Реши да замине извън България и до днес живее в друга страна. А аз исках да съм независима, да бъда нещо за самата себе си, да се чувствам значима.

И въпреки забраната на нашите, започнах в една фирма за копчета (Боже, няма да забравя (смее се), ходех след училище и правех копченца на една лепачка (много трудно и изморително беше), след това се прибирах да се подготвям с репертоара от песни, и вечерта – от пиклата ученичка се превръщах в артист-изпълнител. Такива бяха времената, научих се да вярвам на себе си и изградих впоследствие доста труден за възприемане и мъжки характер. За мен няма невъзможни неща, разбира се реалистичните, не фантасмагориите. Мъжко момиче съм (смее се).

- На твое място вероятно друго дете би се свило от страх в някой ъгъл, ако попадне в центъра на онази мутренска ситуация, за която ми сподели преди малко?!

- Възможно е, но, повярвай ми, такава психическа и физическа сила ти идва в моменти на безизходица, че сам не можеш да си повярваш. Тогавашните хора от ундърграунд средите към днешно време са ми приятели и въобще не са тези страшилища, които в моите очи на онези години са били. Просто времената бяха такива, а и както тогава, сега е същото - има хора с лошо пиянство. Минало, гледам в настоящето и доста често към бъдещето, но съвсем абстрактно, защото не знам какво ме чака там.

- Преди години, когато започна да се занимаваш с музика, ти ли избра да е конкретно в поп фолк жанра или някой друг?

- Не. Аз започнах да пея в школа за поп и джаз пеене, бях дори във формация, която беше изцяло с оперно пеене. Поп фолкът още беше много назад, не го харесвах, даже го отричах, беше просташка музика за мен. В един момент обаче, като поотраснах, и започнахме да работим по заведения и пиано барове, видях, че се иска завой от посоката ми, а и парите, които се вадят в този жанр, бяха в пъти повече. Да, за мен е важно да харесваш това, което правиш, но също е важно и когато влагаш, да получаваш нужните приходи, доходите ти да отговарят на вложенията.

Сега това е лошото – че пеещият изпълнител влага същите пари, които влага и един човек, който не може да пее. Реално успява този, който има добър финансов гръб и на практика твоето място може да бъде заето от някой музикален инвалид.

- И пак стигаме до темата за комерсиалното, което май се явява и определящо за всичко останало, особено в днешно време…

- Всичко в един момент опира наистина до парите. Но на мен ми изиграха лоша шега и животоспасяващите операции, заради които направих и доста голям застой в кариерата си. Тъкмо тръгнах нещо да правя и се случи така, че не можех нито да пея, нито дори да се движа. Имах много тежък период, към който не искам да се връщам.

Към днешна дата се случва така, че и поколенията се смениха. Не са и чували за песните ни отпреди. Освен това е много трудно да се самопродуцираш. И да, всичко наистина опира до добрия финансов гръб, както казах преди малко. Сега, например, много се инвестира в you tube каналите и влезнеш ли в тренда, си актуален. Най-хубавата песен да имаш, не си ли там, в цифрите, нищо не става. Диджеите също играят внушителна роля, не те ли въртят, пак казвам – и най уау парчето да имаш, все тая.

- Има много примери за доказани звезди, в поп фолка например, които в хода на кариерите си взеха именно това решение – да се самопродуцират...

- Да, за мен това трябваше много отдавна да го направят, тъй като you tube го има от години и ти представя супер възможности. Там всеки може да си бъде шеф. Стартът, който ти дава една продуцентска компания обаче, си е плюс. Като те знаят и си наложен е друго, а когато тръгваш от нулата, положението е наистина много по-различно.

- В края на миналата година ти пусна ново парче – "Инфаркт", което наистина е доста шокиращо и като видео, и като послание. Такъв ефект ли целеше?

- Тематиката е общочовешка, житейска, битовизми. Умишлено залагам на иронията не само в това парче, но и в много други. Ако не можеш да осмиваш дадена реалност, значи не си за нея – защото независимо от мъжки или от женски пол си, в даден момент всеки е бил прецакван, предаван, не винаги всичко е било цветя и рози. Това е, което иронизирам и в "Инфаркт". Сама си пиша текстовете и залагам на по-разговорните фрази. Често съм обвинявана, че правя много скандални текстове, затова сега съм в посока на друга лирика и да видим как ще се възприемат проектите.

Преди дни завъртяхме и машъп с любими мои песни, харесва се от аудиторията. Доста трудно беше със записите, защото някои песни пострадаха заради други (смее се), има подбор от тоналности, които не си пасваха и на места ми бяха доста ниски за изпяване, но се справихме.

- Скандалът доказано продава, но ако в него ги има и ценните житейски послания, тогава вече е друго нещо, нали?!

- Да, границата е много тънка. За мен човек, който може да се самоиронизира, значи наистина е достигнал до себе си, знае кой е, познава и плюсовете и минусите си. Най-трудното в този живот е да се намериш и тогава да тръгнеш да правиш нещо. Всеки човек се търси. На мен може би по-лесното ми е било, че съм се намерила от съвсем малка, но прекратих този път. Отклонявала съм се, а в момента, освен с музика, се занимавам и с друг бизнес.

Но ще ти призная и друго – всеки път, когато съм спирала от пътя си на изпълнител, на мен не ми е ок, не съм щастлива и не ми върви – стигнах до този кардинален извод в хода на времето. В крайна сметка за мен е важно не гледанията в you tube, а това, което правя, да стигне до хората чрез посланията ми. Да ги докосна. Да, често получавам комплименти за по-специфичния глас, казват, че се различава и е въздействащ… Ами нека този глас да не го пазя за себе си, а да го подарявам на хората, може би това е моята мисия, и колкото и да е трудно, знам, че ще изгрее слънце и на моята улица (усмихва се).