През последните години обаче дори мъжете възприемат стилистични елементи, класически свързани с женското начало, от ноктопластика нататък. Мислите ли, че и те изоставят определени стереотипи?
Всъщност Принс вече беше направил всичко сам преди повече от 30 години. Работих с него през 90-те, той имаше своя работилница за дрехи, където водех моите шивачки: те правеха рокли с пера и високи токчета и той ги носеше с абсолютна небрежност. Това означава, че за мен мъжът, който възприема стилистичните черти на женското обличане, със сигурност не е нов, напротив: експериментирането с дрехи е нормално. Надявам се днес да го правим със същия дух като вчера, да се покажем пред света със смелост и автентичност, както направи Принс, а не само защото е тенденция.

Съвременност, тази днешната, която марката разказва с модни ревюта, които отново се превърнаха в най-желаните?
Да, защото се освободих. Смъртта на брат ми беше толкова брутална, че прекарах години в шок, без да знам причината. Връзката ни беше силна, аз бях неговата сянка, живеехме заедно на работа и вкъщи. Все още си спомням, когато организираше тези големи партита и изведнъж той си отиде, казвайки ми "ти го направи, аз отивам да си легна". И аз бях там, за да забавлявам рок звездите, които ме питаха „къде е Джани?“ „Ей, сега идва“. Поради тази причина в началото бях несигурна, усещах погледите на света върху себе си, чувствах се във въздуха на недоверието, бях там, за да бъда креативен директор, със сигурност не защото някой ме е повишил, а защото трябваше да го сменя. Не се чувствам сякаш съм правила красиви колекции в първите дни и понякога, когато гледам с ужас стари снимки, се опитвам да обвинявам творческия си екип. Опитвах се да следвам потока на минимализма, но това не беше моят стил.