- Към днешна дата Ковид-19 продължава да съществува, но говоренето за него намаля осезаемо и вече не е онзи фокус. Център сега са военните действия в Украйна… Но как преценявате вие тази ситуация и развоя й, предвид че сте били в центъра на огъня, както се казва?

- Да, действително бях в центъра на огъня, добро сравнение. Ковид пандемията доста промени пластовете и настроенията в нашето общество. Отношението към мерките и към научно доказаните факти, беше на приливи и на отливи.

При всяко намаляване на броя на случаите, бяхме критикувани за мерките, но при всяко увеличаване на броя на смъртните случаи, а и на заболелите – когато нещата стигнаха до всяко едно семейство, до ситуация, в която в България да няма човек, чийто близък роднина или приятел, си е отишъл от този вирус, вече мисля, че отношението стана по-трезво.

- Предполагам, че го казвате и от първо лице единствено число, защото освен специалист, на първо място сте човек? Вероятно и много ви е коствало всичко това, през което минахте заради пандемията…

- О, разбира се. Коства много – и вътрешно напрежение, и притеснения. Все пак, хора сме. Но когато ситуацията е отговорна, трябва да бъде посрещана от отговорни хора. Учудващо е как нашето общество масово не цени хората, които наистина са отговорни и загрижени за здравето.

- Какво ви казват хората, когато ви виждат на улицата?

- Вече доста хора ме познават и съдейки от поведението им, мисля че е с добро. Разбира се, не мога да не обърна внимание, че един малък процент проявяват лошо отношение. Не знам защо си мислят, че аз съм отговорен за проблемите им.

Но ще ви кажа, че с мерките, които бяха взети, бяха засегнати редица интереси, особено на заведенията, както и в чисто икономически план.

- Но това е неизбежен ефект в ситуация на пандемия, нали…

- Неизбежен е, да.

- Как задържате баланса в една такава ситуация?

- Трудно е, но спокойствието ражда правилните решения. И когато сме информирани, и спокойни, е по-добре, отколкото да се паникьосваме. Паниката е свикнала от пълно неглижиране да бяга в пълния страх, което води до гибел. Именно такава бе целта и на някои кръгове – да водят по този начин нашето общество – от едната в другата крайност.

- На вас случвало ли ви се е някога да залитнете в някоя крайност, в чисто човешки план?

- Човек трябва да се пази от крайности, особено в по-младите си години, когато е по-склонен към крайни мерки и мисли. Но трябва да се самовъзпитава, да избягва подобни поведенчески прояви.

- Да ви върна отново към „България търси талант“. Имали ли сте преди този формат други артистични прояви – в театъра, киното или изобщо на сцената, защото стоите много хомогенно пред камерата?

- (смее се) не, не съм имал преди това такъв тип изяви, въпреки че много обичам театъра.

- Значи „България търси талант” е дебют?

- Да, да, наистина това е моя дебют в сферата на шоубизнеса. (усмихва се)