- И, харесва ли ви? Отваря ли ви се апетит да продължите и в бъдеще с подобно развитие, та дори и да е успоредно с другата професия?

- Би било интересно, но е малко вероятно да получа такива предложения.

- Не се ли подценявате малко…

- (усмихва се) то е хубаво човек да се подценява малко, отколкото да се надценява. За съжаление по-често виждам, че се дава трибуна на много надценяващи се хора.

- Това имах предвид и аз с думите, че се подценявате. Имате заразно остроумие и тънък хумор, и някак естествено усещате къде са границите на допустимото, и не ги прекрачвате. В същото време примерите за хора, които са от дълго в телевизията и правят точно обратното, изобилстват…

- Трудното в поведението на човек е винаги да спазва мярата, да знае докъде може да излезе и в контактите си, и в проявите си, в държанието си и най-вече в изказа.

Обикновено сценаристите и режисьорите опитват докъде си способен да стигнеш в поведението си. Обяснявал съм даже, че не играя Големанов или пък Хамлет, а съм Тодор Кантарджиев, и някои неща не мога да си ги позволя. Получавал съм иначе, какви ли не предложения за такъв тип ефектни прояви, но съм се въздържал. Въпреки че сега виждам, че в някои моменти недостатъчно съм се въздържал. Поне моето виждане е такова.

- Ако обърнем смисъла – също толкова трудно би било за някой друг да изиграе Тодор Кантарджиев, защото риска от това да преиграе образа, е огромен?!

- Хаха, да, така е. Между другото, имам някои приятели, които доста сполучливо ме имитират, в качеството ми на член на щаба. Повече поведението, защото външния вид лесно се компенсира с едни мустаци, например.

- Лесно ли се стиковахте с останалите членове на журито в „България търси талант“?

- В интерес на истината, да. С тях съм в приятелски отношения и съм им много благодарен, че ме приеха в една среда, която не е обичайна за мен, в която, при други ситуации, можех да бъда обект на много капани и подхлъзвания. Слава Богу, това не се случи.

С Катето Евро, която много харесвам като актриса от години, първите ни контакти бяха именно покрай предаването. И тя много бързо скъси дистанцията. И не само тя, но и останалите ме приеха много добре. Николаос, който е известен водещ от години, също има много добро отношение към мен, а Евелин, която е младо момиче, ме впечатли с невероятното уважение, което има към учителите си, към семейството и по-възрастните. Това е рядкост в днешно време.

- Като ученик сте свирили в гимназията на тромпет… Да нямате неподозирана музикална дарба?

- Принципно във всяка софийска гимназия имаше избор да се свири на даден инструмент, в часовете по музика. Но и човек трябва да има ясна представа за собствените си възможности. Музиката е една от сферите, за които природата определено не ме е дарила с талант.

- Значи да не питам дали можете да пеете?!

- (смее се) едно време на такива хора казваха „музикален инвалид“. А баба ми все ме подиграваше, че ще ме сложат на друг чин, само и само да не преча на останалите в хора. Въпреки че музиката някъде може да се канализира и да се получи нещо, що годе, приемливо. В армията, например, в школата, имахме мъжки хор. Първи взвод бяха първи глас, втори взвод – втори, а ние бяхме трети глас.