Депутатката от Продължаваме промяната Рена Стефанова от Русе, юрист, си позволи във Фейсбук да осъжда за 19 минути с думите: „това, което правите не е журналистика”.

 

И то в седмицата, в която излезе поредната ужасяваща международна класация за свободата на словото в България: в нея заемаме 91-во място, след Монголия, Гвинея и други държави далеч от ЕС. Само напомняме, че други двама депутати от ПП, при това членове на медийната комисия – едната от тях келнерка по професия, вече поискаха на старта на този парламент най-официално на заседание затвор за журналисти, чиито мнения не се харесват. Ние това не сме го забравили.

 

Повод за думите на народната представителка Рена Стефанова, написани навръх Деня на храбростта, е пуснат от нас запис, чиято автентичност беше потвърдена от Министерския съвет.

 

В него ясно се чуват няколко „крилати” фрази на премиера. Едната е, че „държавата е загубена”, ако той не бъде премиер и още трима души от кабинета не бъдат министри.

Другата е посочването на вратата на поканени от него гости в сградата на Министерския съвет. Напомняме, че тя не е собственост на Кирил Петков, а на българските данъкоплатци. На които всеки премиер дължи уважение, които и да бъдат те, какъвто и разговор по негова покана да водят на мястото, където той работи. За семантиката на „министър” като слуга и за сериала на неговия приятел Зеленский, наречен Слуга на народа, дали също има нужда да напомняме?

 

Рена Стефанова е човек, на когото 19 минути даде в предизборната кампания думата за интервю, напълно безплатно, даже помогнахме да формулира отговорите си – услуга, която рядко правим на свои събеседници.

 

Причината беше нашата афиширана – така правят честните медии и в другите европейски държави, подкрепа за Промяната, която в никакъв случай не си представяхме по този начин. Като повторение на изречението, характеризиращо българската история: „И след това станало още по-зле”.

 

Рена Стефанова тогава ни беше представена като адвокат на сега действащ министър. И тогава имаше съвсем различни виждания за свободата на словото и демокрацията, отправи остри критики към съдебната система. Особено към прокуратурата.

 

Интересно е, вместо да дава мнения за професия, с която няма нищо общо като журналистическата, юридическото „острие” на Продължаваме промяната  да бъде така любезно да отговори защо партията не гъква по тези въпроси сега?

 

Защо не подкрепя никак усилията на Демократична България за истинска промяна, особено в прокуратурата?

 

Да не би наистина да има сделка между нейните лидери и главния прокурор, плюс близки до него фактори, взаимно „да не се пипат”?

 

Очакваме отговори от нея на тези публично зададени от нас въпроси. Налага се.

 

Очакваме и още много отговори на въпроси, които тепърва ще задаваме: например за продължаваните държавни субсидии от Промяната за вестниците на Статуквото, заради които България рискува да бъде санкционирана от ЕС. А също за едни десетки милиони в Плана за възстановяване, предназначени за ненужни, обаче много скъпи машини, каквито вече сме вземали при други правителства срещу известни комисионни. Има и още доста такива въпроси.

 

 

Работата на журналистите е да питат, а на политиците е да отговарят. Особено, когато са правили гръмовни анонси, за които не личи да помнят – така се прави журналистика, Рена. Нека да четем и Евангелието:

 

Матей 7:1-6 VBG

 

„Не съдете, за да не бъдете съдени. Защото, с какъвто съд съдите, с такъв ще ви съдят; и с каквато мярка мерите, с такава ще ви се мери”.

 

Броени дни след Великден е добре да имаме предвид – и тя, и всички ние, че в нашата религия право на осъждане притежава само Господ.

 

А взелите за себе си подобна роля, при това далеч от всякакво разбиране що е журналистика и как се прави, е добре да се замислят какви ги вършат.

 

Никой не е забравен, нищо не е забравено.

 

 

Мария Пенчева