Романтичната бг представа е, че Андрей Луканов е свален от премиерския пост заради студентски протести. Истинската причина за падането на втория соцкабинет през 1990 г. е Виктор Вълков.

Наследник на баща си – едновременно британски, сръбски и опитал да бъде американски агент, натоварен от родните служби с тази неуспешна последна мисия, починалият на 6 юли играч разигра следната комбинация.

Позволи на стария коалиционен партньор на неговата партия БЗНС – БКП, с която управляваха заедно България 45 години, да го подкрепи за президент – тогава изборът се прави от Великото народно събрание, където земеделецът от центъра на София е шеф на групата на оранжевите. Докато червените трескаво се опитват да съберат 2/3 от гласовете, за да го направят държавен глава, той се договаря зад гърба им с лидера на СДС Жельо Желев синият шеф да заеме поста. И заедно с Виктор Вълков да конструират коалиционното синьо-червено-оранжево правителство, на което Андрей Луканов мечтае да бъде премиер.

Уж с тази идея се договарят с него да подаде оставка на своя еднопартиен кабинет, но не го включват дори и като член на новия, на който за премиер поставят безпартийния съдия Димитър Попов. Виктор Вълков става негово вице, а заедно с това взема и поста външен министър, на който наследява своя верен приятел от ДС генерал Любен Гоцев. Той е дипломат №1 във второто правителство на Луканов и със сигурност е участвал в заговора на Желев и Вълков срещу шефа си.

ДС побеждава червената аристокрация в шахматния мач за властта, който двете групи водят в продължение на 1 година след свалянето на Тодор Живков, като при това го прави с решаващата помощ на новопоявилата се демократична десница. Истинска ирония на съдбата.

Гоцев и Вълков ще се превърнат на тази база в легенди на прехода, известни с отборното си название „Клуб Монтерей” по