Момичето, което убеди приятеля си да...

На 1 март 2008 г. двама мъже нахлуват в дома на...

Това съобщение е до всички мъже -...

По случай Международния ден на мъжа на 19 ноември ММА...

Ванга ми помогна на три пъти: поп фолк иконата Петра

отпечатай новината

15.07.2022 14:16 | Видян 2891 пъти

undefined

undefined

- Кога се случва това?

- Преди около три години, когато започнах да рисувам и флуид арт.

- Как си обясняваш появата на тези символи и образи? И случи ли се нещо след тяхната поява в живота ти?

- При мен винаги се е случвало нещо. Господ ми е давал знак за това, което ми предстои, а и аз съм го усещала. Не знам защо така е ставало. Случи се и сега, след картините, да. После нарисувах и едни уникални ангелски крила, които също подарих на приятели. Имах и едно видение – отново с Архангел Михаил, след което вече бях сигурна, че това, което ми се случва, не е случайно. Затова и на всички картини, които съм рисувала, отдолу, пред името Петра, съм сложила едно малко крилце от ангел. Така го усетих и така започнаха да ми се получават картините.

- Може би си започнала да развиваш някаква друга дарба, освен рисуването?

- Най-вероятно, да...

- Опитвала ли си се да провокираш с някаква мисъл, например, дадена информация, провидение, което да получиш свише?

- Получавало се е и това, в интерес на истината. По-близките ми приятели знаят за това, че понякога усещам някои неща. А за това никога до момента не съм споделяла, камо ли пък в интервю.

- Това, което се случва, плаши ли те или по-скоро отключва интерес в теб?

- Трябва да ти кажа, че в началото, когато беше много силно, ме плашеше, защото не знаех откъде идва всичко това. Не знаех дали ми се дава от Бог, от Вселената или пък от противоположния на Бог… Човек не знае, като му дойде такова нещо до главата. И да, плашещо е.

Когато стана вече прекалено, започнах да се моля на Господ… тогава може би разбрах и как се е чувствала леля Ванга. Казах си – не, не, такъв товар аз не желая, Господи! Помогни ми да се освободя от него! Или само, ако много се налага, тогава да получа знак, че мога да изрека на глас информацията.

undefined

- Споменаваш Ванга. А имала ли си някога допир до нея?

- От дете съм мечтала да имам допир. Това абсолютно никога и на никого не съм го разказвала… Три пъти съм ходила на Рупите и никога не съм смеела да вляза, защото все си мислех, че съм много грешна. Дори и след смъртта й. Но се оказа, че дори след смъртта си, Ванга ми помогна на три пъти. Единият път – да спася голямата си дъщеря.

- Ще ми споделиш ли и за това, звучи наистина интересно и съм сигурна, че е такова не само за мен?

- Първият път, когато отидох на Рупите, беше заради дневна сватба в Петрич. Връщаме се после с моя шофьор и той казва – "не мога да не вляза вътре и да не видя тази църква". А вече започваше да се стъмва и аз не исках да спираме. В същото време от Рупите извираше светлина, като аура, не мога да го опиша даже. И в крайна сметка той спря колата, но аз реших да остана вътре, а той влезе в църквата. В един момент обаче, стоях, стоях, стоях, но нещо ме накара да изляза, просто да подишам малко въздух навън.

В този момент видях, че към мен върви някакъв човек. Като приближи ме погледна и каза: "А, момиче, какво правиш тук? Защо стоиш, а не влезеш вътре?!", а аз му отвръщам, че съм грешна и предпочитам да стоя отвън. Той отвърна: "Виж какво, часа е 21:20, сега е време да палим голямата свещ. Неслучайно Господ те е изпратил точно по това време тук. Трябва да влезеш. И да я запалиш. Щом в толкова часа си пред вратата, това е знак". Направо се вцепених. И тръгнах натам. По пътя той ми разказва – "снощи тук беше Илия Павлов с охраната си. Ако искаш вярвай, но на скалата отсреща, където е кръста, му се яви Ванга, но какво му е казала не знам, само видях как и той, и охраната му побягнаха като опърлени, изгорени.

Слушах го и продължавах да вървя. Направих, каквото ми каза. Запалих голямата свещ и се разплаках на гроба на леля Ванга. Постояхме малко и си тръгнахме, а на мен по пътя през цялото време в главата ми е името Аделина, Аделина, Аделина. Така се казва голямата ми дъщеря, която тогава живееше с майка ми и баща ми, беше ученичка в гимназията.

Казах на шофьора да кара по-бързо, но внимателно към дома на родителите ми. Пристигнахме към 1 след полунощ, а на мен вече ми става много лошо. Той усети, че нещо не е наред и каза, че ще чака отпред, ако трябва ще спи в колата, но ще ме изчака. Беше много странно, че го каза.

Влизам вътре и питам майка ми дали Аделина се е прибрала. Отговаря ми с "да" и ми обяснява, че спи, защото утре е на училище, да не я будим сега. Но аз продължавам да настоявам, че трябва да я видя. Уж си тръгвах към вратата, майка ми вървеше пред мен, но името на дъщеря ми продължаваше да се върти в главата ми.. И накрая сякаш нещо ме блъсна към вратата на кухнята, където тя спеше, буквално връхлетях. Тя спеше с глава към прозореца. Всичко стана за секунди. Обърнах я и я целунах по устата, а такова нещо не съм правила никога в живота си. И изведнъж виждам, че тя не диша, а устните й са посинели. Нямаше пулс. Беше в кома. Веднага болници, лекари, всичко стана много бързо… И винаги ще благодаря на леля Ванга и на Господ, че просто ми помогнаха да си спася детето в онази нощ.

продължи >>

<< назад

Етикети: , , , , ,
Добави в: Svejo.net svejo.net Facebook facebook.com

Няма коментари към тази новина !