- А какво се беше случило с нея? Защо е била в това състояние?

- Била е на някакъв рожден ден, където е изпила две чаши водка с безалкохолно. Но тя не можеше да пие. Не знам какво е станало, но я заварих в кома. След като излезе от болницата, спа два дни, а аз бях до леглото й и само се молех. Когато се събуди, само видя, че съм до нея, успокои се и каза, че иска еди каква си супа. В този момент и аз се успокоих за нея.

- В началото на разговора ми сподели, че когато за първи път ти се е случило онова силно усещане за информация, си се стреснала и си помолила Господ да не те обременява по този начин. Обаче, успоредно с това, въпреки че не си я развила в пълнота, си започнала да рисуваш много активно, стигайки до тези "ангелски картини". Може би те са проявлението на тази дарба, само че под друга форма, и имат своето значение за други хора?

- Възможно е… Не съм се замисляла за тази взаимовръзка, защото рисувам от дете и не свързвам рисуването с това, което стана впоследствие. Но може би си права.

- Да, рисуваш, но от един момент нататък така наречените от теб "ангелски картини"…

- Така е, да. Тези живи картини сякаш се получаваха от само себе си, сякаш Вселената го желае, а аз само помагам да се случи. За това наистина досега не съм се замисляла. В същото време хора, на които съм подарявала този тип картини, са ми споделяли, че чувстват страхотна енергия от тях, положителна.

- Все още има много хора обаче, които те свързват основно с музиката, нищо, че рисуваш от години. Има ли я още музикалната страст в теб?

- Творецът си е творец. Господ му е дал умение да рисува, но и да пише музика чрез ноти. Затова и доста от песните ми са по моя музика и текст. И така, както пишех музика, сега рисувам, със същата страст и вдъхновение. В момента, в който хвана четката и боята, сякаш съм в друго измерение, в по-добър свят.

- Липсва ли ти песента, музиката?

- Разбира се, че ми липсва, макар че аз не спирам. От време на време правя и нови песни. Покрай пандемията се наложи да откажа и планувани доста участия, за което искрено съжалявам. Билетите бяха продадени навсякъде и трябва да се извиня на хората. Нямаше как да се случат за жалост. Поне до момента.

Но тук ще ти споделя и за още една връзка с леля Ванга. Една сутрин, още бях в просъница, в алфа състояние, не се бях събудила напълно и я сънувам. Видях черги под една маса, красиви и чувах нейния глас, но без да я виждам. Тя ми каза: "Не стои. Ке напишеш една песня за Яна Войвода“. И когато дойдох на себе си, изведнъж започнах да пиша и то просто се лееше. А аз дори не знам дали има в историята такъв персонаж – Яна Войвода, да ми простят историците и фолклористите. Но песента просто се лееше – и музиката, и текста. Стана страхотно парче, което веднага и