„Най-болезненото ми място, незарастващата рана” – така Евгений Евтушенко нарича признатия от него в последното му интервю от 2017 г., излъчено тези дни покрай неговата 90-годишнина, доноса на неговия бивш приятел и колега Йосиф Бродский срещу него до Градския университет на Ню Йорк, който го е поканил за професор. Вечният му конкурент пише за него, че е „антиамерикански човек”, отлично знаейки че от години по онова време вече преподава в Университета на Оклахома, където е избягал от чудовищната бедност в Русия след разпадането на СССР.

Евтушенко и Бродский не могат да определят кой е по-велик поет, а според класификацията на сънародниците им първият е най-големият народен, а вторият е най-големият елитарен стихоплетец на съвременността.

Йосиф Бродский

Бродский има Нобелова награда, защото успява още при соца да избяга от СССР след формален брак с американка, а Евтушенко има безборй награди и звания от двете страни на Атлантика, включително немалко у нас, където беше задължителен гост на организираните през 70-те и 80-те години Световни писателски срещу в София.

Всъщност този странен човек Евтушенко нито се казва Евтушенко, а сам избира тази фамилия, нито е роден през 1933 г., както пише в официалната му биография, а година по-рано, нито пък се е появил на този свят на гара Зима, а е избрал това название на съседно на неговото село място, заради поетиката в името.

Публикува първите си стихотворения преди Бродский, когато е още 16-годишен през 1948 г. Когато получава за едно от тях 350 тогавашни рубли  – „половината заплата на мама”, той завежда трима приятели за първи път в живота им на ресторант. В менюто го впечатлява нещо, което му прозвучава като дървено желязо – сухо вино. Как хем вино, хем сухо, в какво ли го държат, как ли го сервират. Задава на келнера тези свои животрептящи въпроси и получава прост отговор: „Ааа, виното си е мокро, само го наричат сухо”. Евтушенко е изкушен да опита нещо, което ще бъде първата му крачка към страст, от която едва се отървава – алкохола.

Още в началото на 50-те години младият поет е приет в Съюза на съветските писатели и още с първата си поява образува скандал. Обсъжда се нова книга на любимия поет на Сталин, носител на 2 лични премии на вожда, Евтушенко става и го прави на пух и прах: вади книжката, чете две строфи от стихотворение за Крим. После рецитира наизуст оригинала на своя любим поет Пастернак, също нобелист.

Атаката е възприета от старите мастити членове на Съюза като несъмнено вдъхновена лично от Сталин и Евтушенко става звезда в техните среди. „Оттогава за десетилетия напред, казва поетът, всички приеха, без никой да им е казвал, че аз съм един от много малкото хора в целия Съюз, които говорят, каквото си искат. Даже КГБ, когато преди световния фестивал на младежта и студентите в Москва през 1957 г. ме привика да давам сведения, а аз отказах под предлог, че не ставам за шпионин, понеже чисто човешки не умея да пазя тайна, не посмя да ми наложи силово нищо и никога не съм ставал агент”.