На превзет човек съвети не давай! На...

На превзет човек съвети не давай! На хитър човек услуга...

Не може да имаш лош ден на работа,...

Не може да имаш лош ден на работа, ако не си отишъл.

Защо Бродский написа донос за Евтушенко до университет?

отпечатай новината

21.07.2022 16:05 | Видян 1215 пъти

Защо Бродский написа донос за Евтушенко до университет?

„Най-болезненото ми място, незарастващата рана” – така Евгений Евтушенко нарича признатия от него в последното му интервю от 2017 г., излъчено тези дни покрай неговата 90-годишнина, доноса на неговия бивш приятел и колега Йосиф Бродский срещу него до Градския университет на Ню Йорк, който го е поканил за професор. Вечният му конкурент пише за него, че е „антиамерикански човек”, отлично знаейки че от години по онова време вече преподава в Университета на Оклахома, където е избягал от чудовищната бедност в Русия след разпадането на СССР.

Евтушенко и Бродский не могат да определят кой е по-велик поет, а според класификацията на сънародниците им първият е най-големият народен, а вторият е най-големият елитарен стихоплетец на съвременността.


 



 

Йосиф Бродский


 


Бродский има Нобелова награда, защото успява още при соца да избяга от СССР след формален брак с американка, а Евтушенко има безборй награди и звания от двете страни на Атлантика, включително немалко у нас, където беше задължителен гост на организираните през 70-те и 80-те години Световни писателски срещу в София.

Всъщност този странен човек Евтушенко нито се казва Евтушенко, а сам избира тази фамилия, нито е роден през 1933 г., както пише в официалната му биография, а година по-рано, нито пък се е появил на този свят на гара Зима, а е избрал това название на съседно на неговото село място, заради поетиката в името.

Публикува първите си стихотворения преди Бродский, когато е още 16-годишен през 1948 г. Когато получава за едно от тях 350 тогавашни рубли  – „половината заплата на мама”, той завежда трима приятели за първи път в живота им на ресторант. В менюто го впечатлява нещо, което му прозвучава като дървено желязо – сухо вино. Как хем вино, хем сухо, в какво ли го държат, как ли го сервират. Задава на келнера тези свои животрептящи въпроси и получава прост отговор: „Ааа, виното си е мокро, само го наричат сухо”. Евтушенко е изкушен да опита нещо, което ще бъде първата му крачка към страст, от която едва се отървава – алкохола.

Още в началото на 50-те години младият поет е приет в Съюза на съветските писатели и още с първата си поява образува скандал. Обсъжда се нова книга на любимия поет на Сталин, носител на 2 лични премии на вожда, Евтушенко става и го прави на пух и прах: вади книжката, чете две строфи от стихотворение за Крим. После рецитира наизуст оригинала на своя любим поет Пастернак, също нобелист.

Атаката е възприета от старите мастити членове на Съюза като несъмнено вдъхновена лично от Сталин и Евтушенко става звезда в техните среди. „Оттогава за десетилетия напред, казва поетът, всички приеха, без никой да им е казвал, че аз съм един от много малкото хора в целия Съюз, които говорят, каквото си искат. Даже КГБ, когато преди световния фестивал на младежта и студентите в Москва през 1957 г. ме привика да давам сведения, а аз отказах под предлог, че не ставам за шпионин, понеже чисто човешки не умея да пазя тайна, не посмя да ми наложи силово нищо и никога не съм ставал агент”.

продължи >>

Етикети: , , , , ,
Добави в: Svejo.net svejo.net Facebook facebook.com

Няма коментари към тази новина !