Симона Милова напусна "Фермата", но успя да постигне целта си да се откъсне максимално от обичайния си начин на живот. В стопанството видяхме 26-годишната красавица да извършва тежък физически труд и то без да мрънка, както мнозина прогнозираха. До нея през цялото време беше и най-добрата й приятелка - бернската овчарка Тори, която нямаше как някой да не хареса.

Всъщност Симона, която печели Model of the World в световния конкурс Мис Туризъм Свят в Малайзия, е първият участник във "Фермата", който влиза с домашния си любимец във формата.

- Симона, успя ли да си постигнеш целта, влизайки във „Фермата“, за която споделяш и във визитката?

- Да, такава ми беше целта, а предизвикателството успях да изпълня до някаква степен. Първата седмица бях много раздвоена – наполовина бях там, наполовина навън. Мислех си за родителите. Мислех за приятеля си, с когото тогава още бяхме заедно, но в едни по-обтегнати отношения.

Беше ми трудна адаптацията, но гледах да се абстрахирам от мислите си, да се съсредоточа върху случващото се в момента. Но всичко, което видях във „Фермата“, надхвърли представите ми, наистина ми беше адски трудно.

- Какво точно те изненада толкова много?

- Надхвърли представите ми за суров живот, защото ние буквално бяхме на едно голо поле, нямахме никаква храна, абсолютно никакви удобства, дори минимални. Студът беше жесток.

Повечето хора ми казват – „добре, ти нали знаеш къде влизаш, защо толкова много се притесняваш?“ Явно аз една идея бях занижила представите си, това се получи. Хората, които гледат отстрани, дори не могат да си представят мащаба, не могат да изпитат дори и 10% от това, което ние изпитваме в стопанството.

Нашето ежедневие е дълго, започваше между 6:30 – 7:00 и приключваше около 22:00 ч. През цялото това време се случват изключително много неща – тежка физическа работа, кавги, интриги, кой какво казал, какво не казал… През деня беше горещо, през нощта ужасен студ. Много беше трудно.

- Кое беше по-тежко за теб – суровите условия или интригите?

- Хората, които правят интриги, ги има и в реалния живот, само че там всеки, дори и да има някаква неприятност, се прибира вкъщи, при любими хора, на спокойствие, ляга си в леглото и всичко някак утихва. А във „Фермата“ сме като капсулирани, затворени на едно място и суровите условия допълнително предразполагат да се създават подобни ситуации. Не можеш да избягаш от ситуация. А аз принципно съм човек, който и там, и навън, съм предизвиквана по един или друг начин, и от мъже, и от жени, но избягвам умишлено конфликтите, защото не желая да изпадат в грозни ситуации. Въпреки че във „Фермата“ ми се случи точно това. Отдавам го на това, че когато един човек прекрачи границите на нормалното и в случая моя лимит на търпение, избухвам и не мога да бъда толерантна.

- Казваш, че си много предизвиквана и в реалния си живот. Какво правиш, за да провокираш подобна реакция?

- Абсолютно нищо умишлено. Случвало ми се е да предизвиквам хора само с присъствието си, основно жени. В момента, в който ме видят, те вече ме мразят, не ме харесват, може би по очевидни причини, но това не е мой проблем.

- А мъжете?

- Честно казано си мислех, че във „Фермата“ ще имам повече проблеми с жените, отколкото с мъжете, оказа се точно обратното. Нямам представа защо. По-скоро го отдавам на липса на обноски и недобро възпитание. Това да не проявяваш елементарно поведение към жена, независимо дали е по-голяма или по-малка от теб, говори за лошо възпитание.

- Какво научи за себе си в ситуацията, в която Радо те обиди и ти изпусна нервите си?

- Извлякох поука, да. Аз съм човек, който обича себе си, поставям се на първо място и затова за пореден път се убедих, че ми е много по-важно спокойствието и вътрешния мир, отколкото това да реагирам на някой, който не ми е важен, не ми е никакъв.

- Първото, което казваш във визитката си за „Фермата“ е, че не си „кифла“. Толкова много ли ти тежи това етикиране в живота?

- Точно защото използвах тази дума във визитката си, много я използваха срещу мен и във „Фермата“. Но колкото и нескромно да прозвучи, аз съм природно интелигентна и образована млада жена, и когато някой си помисли, че може да ме впише, да ме гмурне ей така в заобикалящото ни ниско качествено общество, започва да ми става изключително неприятно.

И много често ми се случва хората да си позволяват това. Свикнала съм, но когато е пред една толкова голяма аудитория, ме настъпват прекалено лично.

- Ти напускаш семейството си само на 13 години, била си още дете. Защо го направи?

- Мечтата ми беше да уча в Пловдив. В онези години и времена това да излезеш от един малък град, какъвто е Клисура, и да отидеш да учиш в езикова гимназия в Пловдив, беше равнозначно на лукс. Не всеки можеше да си го позволи. Благодарение на родителите ми сбъднах тази мечта. С тях повече се чувахме по телефона, отколкото се виждахме, имаше я тъгата, но пък това много изгради характера ми. Станах самостоятелна, сериозна.

Мога да кажа, че доста мои приятели през годините пропаднаха заради наркотици. Знаем в какъв свят живеем и как лъскавото привлича, и колко е тънка границата човек да се подхлъзне, да падне накриво и да си съсипе живота по нелеп начин.

Аз за това време успях да се съхраня, да покажа, че въпреки че се разделих с родителите си, те ми дадоха много силен старт. И от уважение към тях, и към себе си, не съм си позволявала никога да правя някакви безумни неща, които да ми попречат на развитието.

- Какво ти казаха родителите ти, след като напусна „Фермата“?

- Бяха много щастливи. Разплакаха се, въпреки че аз не прекарах толкова много време вътре. Разказах им какво се е случвало. Като цяло бяха радостни, че аз и Тори сме си вече вкъщи.

- Ти си първият участник, който влиза във „Фермата“ с кучето си. Колко е силна връзката ви с тази красива бернска овчарка Тори, която ти нарече и свой талисман?

- Много е силна! Тя е моята най-добра приятелка. Радвам се, че получих разрешение от продукцията да вляза с нея във формата, защото първоначално бях помолила, ако е възможно, да мога да я виждам от време на време. След като поговорихме за нея, темперамента и поведението й обаче, нямаше проблем да сме заедно във „Фермата“.

Тори е много безпроблемно куче, изключително адаптивна, никога няма да нападне човек или животно. Във „Фермата“ тя беше атракция, нямаше човек, който да не й се възхищава. За мен Тори беше най-огромната сила, която можеше да имам. Щом бях с нея, все едно си бях взела всичко!

В моментите, в които ми беше трудно и съм се разплаквала, отивах, гушвах я и всичко се оправяше. Освен това температурите за нея там бяха перфектни – колкото е по-студено, толкова по-добре, такава й е породата, обикаляше си, тъй като беше много просторно, къпеше се в езерото.

- Била е на курорт за разлика от теб…

- (смее се) да, така е. Имаше си комфорта, храната, всичко. И двете имахме по-различно преживяване, но просто за мен съвсем не беше комфортно.

- Отключи ли ти „Фермата“ някакъв глад към подобен тип предизвикателства и оттук нататък?

- Да, със сигурност. Аз съм човек, който много обича разнообразието, хубавите, живи спомени. С такава нагласа съм по принцип – че човек трябва да граби максимално от живота, да живее на макс, да си следва мечтите, защото живота наистина е кратък.

Не обичам скучно ежедневие и еднообразие. Обичам да се поставям в ситуации, в които, както стана във „Фермата“, не просто да излезеш от зоната си на комфорт, а все едно си отишъл на друга планета. Дори и от това имам нужда.

- Кого искаш да видиш на финала на „Фермата“?

- Искам да видя моите си хора. Искам да спечели някой от новите надежди, човек, който не е играл досега и за първи път преминава през всичко това. Според мен това е Иван, а от жените е Камелия. Иван преди всичко много обича кучетата, а аз с такива хора винаги говоря на един език. Камелия също обича кучета, но с Иван водехме някак по-задълбочени разговори по темата.

Преди да взема Тори преди години, имах куче, което бях прибрала от улицата. Тя беше болна. Излекувах я. Но когато тя си отиде, моят живот изведнъж стана сив. Започнах много често да се разболявам, разви ми се и някаква стафилококова инфекция, много странни неща. А преди това най-много някаква хрема да имам, не боледувах. Срина ми се психиката, падна ми яко имунитета. И родителите ми бяха категорични, че повече куче не искат да имаме. Но аз просто не мога да си представя живота си без куче. Наистина. Докато съм на тази земя и дишам този въздух, не мога да бъда без куче, и не искам.

Когато се прибирам в Клисура, първо виждам родителите си, след което си взимам кучето и не ми трябва абсолютно никой. Приятелки там почти нямам, повечето са лицемерни и лоши. Най-добре си почивам, чисто емоционално, с кучето си. Никъде досега не съм говорила за тези неща, за което ти благодаря. Бих помагала и участвала навсякъде, където се организират кампании за бездомни животни.