Комисията за защита на конкуренцията, която неколкократно провали големи сделки в интерес на определени олигарси, като например придобиването на ЧЕЗ и на Нова телевизия, начин на работа, заради който се наложи приживе чешкият милиардер Келнер да я прескочи и да получи ОК направо от ЕК, за да купи Теленор – сега Йеттел, не се произнася по аферата Булсатком, за която вече писахме.

Със заем от Виваком дотогавашният й директор Спас Русев, известен от времето на царските юпита  като „нашият Спас” - лобист, започнал кариерата си като шофьор на радиокола, взе основния конкурент на компанията на пазара за телевизия.

Така общият им пазарен дял като първи и втори играч с най-много абонати у нас стана пъти по-голям от позволеното по закон. Заемът е гарантиран с инфраструктурата на Булсатком, тоест не остава съмнение какво представлява по същество сделката.

Официалното и доста наивно обяснение е, че придобиването на инфраструктурата на Булсатком от Виваком не е достигнало до КЗК, защото в доклада си Юнайтед груп – собственик на телекома, твърди, че Булсатком запазвал контрола си върху мрежата и че сделката вече била приключена.

Не е ясно защо собствената позиция на частно дружество се приема за държавна от КЗК, която дори не си прави труда да проучи фактите. В смисъл: „Да не се гоним, за да не се хванем”. Комисията за защита на конкуренцията по закон би трябвало да бъде независим орган, който следи дали компаниите не злоупотребяват с монополно положение, дали се картелират и конкурират ли се лоялно.

Напомняме, че в удължения с гласовете на ГЕРБ, БСП и ДПС с 2 г. мандат на Комисията, тя остана председателствана от Юлия Ненкова, преди това зам.-кмет на София, и с друг  силен и влиятелен член в нея – лявата ръка на Р.Овч. Анна Янева (дясната му е Корнелия Нинова). И двете възлови фигури в Комисията са в пенсионна възраст, а дългата им история на различни позиции във властта създава щедри възможности за въздействие върху тях по различни начини, независимо от превисоките им възнаграждения в КЗК.

Напомняме също липсата на интерес на Комисията да разследва сделката по придобиването на 80 аптеки Марешки от Фьоникс Фарма, поискано от Българския фармацевтичен съюз и 19 минути, с което не само се обединиха втория и третия търговец на лекарства на дребно у нас, но и се осъществи забранена от закона концентрация на търговия на едро и на дребно от немците. Освен това, никое дружество няма право да притежава повече от 4 апетки.

Но и по този казус КЗК беше пас, както преди това и по придобиването на цели вериги – нещо, което де юре не би трябвало да съществува в България, от водещия търговец на медикаменти в страната Софарма на Огнян Донев и нейната трейдинг компания.

По принцип Комисията се произнася и за всяка по-голяма сделка в България (когато оборотът на участващите в сливането или придобиването компании имат общ годишен оборот от над 25 млн. лв., а на продаваното дружество е над 3 млн. лв.).

В практиката си досега комисията винаги е разрешавала сделки, като само в редки случаи е поставяла условия пред новите собственици, особено когато те не са част от политическите настроения на управляващите.