Тъй като този ден е посветен на Свети Валентин, а повечето медии го наричат Ден на влюбените, интересно е да се знае, че съвременната психология прави голяма разлика между любовта и влюбването.

 На пръв поглед ги смятаме за едно и също, както личи и по наименованието на празника, който повече от 30 години отбелязваме, заедно с католиците.

Къде се крие тази разлика?

Влюбването, обясняват психолозите, е нещо, което правим заради себе си. То е плод на егоизъм, понякога дори на егоцентризъм. Дори да го смятаме за любов и да го наричаме Любов, влюбването е наше собствено осъществяване, както и да се правим, че ни изглежда.
Според експертите то е подчинено на две характеризиращи думи.

Едната е ИСКАМ – това е изявено желание, воля да притежаваме някого, а понякога и нещо, което е чисто егоистично начало, да задоволим някаква истинска или фалшива потребност, която ние самите изпитваме или търсим вътре в себе си, да сбъднем мечта, да се почувстваме осъществени по тази причина, когато добием онова, което смятаме за важно, необходимо или принадлежащо ни.

Другата дума е ПРЕДСТАВЯМ СЕ – създаваме реалност, която от виртуална настояваме да превърнем в истинска и да се вместим/наместим в нея по начина, по който си представяме, че е най-добър за нас самите, с голяма доза игра, кодирана в устрема ни да покажем своята най-добра страна. Даже онова, което приемаме като „жертви”, отново е с цел показност.

Всяка игра, както е известно, съдържа инфантилност – тема, по която вече сме писали много, покрай друго подобно проявление - агресията. Тоест влюбването е нещо като първа детска стъпка към любов. Но не е самата тя.

Любовта е нещо съвсем различно. Според психолозите това е осъзнато ограничаване на егоизма в името на взаимност. Тя е отказ от суверенитет, както биха се изразили политиците и политиканите, от нас самите и много неща, които желаем. Готови сме да дадем най-ценното – свободата, или да я ограничим.

Затова те слагат за етикети две думи, които смятат за ключови и отличаващи любовта от влюбването.

Едната е СПОДЕЛЯМ, а другата е ПРИЕМАМ. Това вече са стъпките на възрастния човек, който осъзнава нюансите и дълбочината: