Катрин Деньов е на официалния плакат на 76-ия фестивал в Кан. Снимката е от Лазурния бряг, 1 юни 1968 г.

 Деньов позира на плажа Пампелон, близо до Сен Тропе, за снимките на филма La Chamade на Ален Кавалие, адаптиран по романа на Франсоаз Саган. Тя играе Люсил, която води светски и повърхностен живот, подправен с лекота и вкус към лукса. Сърцето ѝ бие трескаво, забързано, страстно. Подобно на сърцето на киното, което фестивалът в Кан отбелязва всяка година: неговият жив и въплътен пулс може да се чуе навсякъде. Сърцето на седмото изкуство - на неговите творци, професионалисти, любители, преса - бие като барабан, в ритъма на неотложността, която налага вечната му природа.  

Актрисата от Peau d'Âne е въплъщение на киното, далеч от това, което е конвенционално. Без компромиси и винаги в унисон с убежденията си, дори ако това означава да върви срещу течението на времето. Тя е муза на Жак Деми, Аньес Варда, Луис Бунюел, Франсоа Трюфо, Марко Ферери, Маноел де Оливейра, Андре Тешине, Еманюел Берко или Арно Деплешен. Нейните сътрудничества са в пантеона на огромните филмови творци от вчера и днес. Катрин е връзката между всички тях.

Вече повече от 60 години най-голямата френска звезда не спира да снима, да преоткрива себе си, да експериментира, да се осмелява да прави контраинтуитивни творби или първи филми. Икона, която никога не е стояла на едно място и е поддържала изкуството си живо. Деньов въплъщава по свой начин богатството на киното, което фестивалът иска да защити: авторски филми, но и качествени популярни филми.