Борис Ангелов
Специален пратеник на 19 минути

Утрешната прожекция на Killers of the Flower Moon е най-дългоочакваната премиера в Кан по много причини. Първо, заради първата премиера от 37 години на великия Мартин Скорсезе на фестивала.

Второ, заради поредното му сътрудничество с неговия любим актьор Лео Ди Каприо, който за последно се показа на Кроазет преди 4 години с Брад Пит и Тарантино, но това не беше достатъчно филмът им Едно време в Холивуд да спечели Златната палма, която отиде при корейската гротеска Паразити.

Трето, заради новото му партньорство с предишния му любим актьор Робърт Де Ниро, той пък съвсем отдавна не е идвал на фестивала, тъй като последните му кански филми бяха далеч от най-добрите му участия – стига само да напомним общия им със Скорсезе Шофьор на такси, отличен със Златна палма преди 47 години.

Четвърто, заради историята – поредното ровене на Скорсезе в тайните на секретните служби. Защото книгата от 2017 г., по която е правен сценарият, е посветена именно на раждането на ФБР покрай разследването на убийства на важни хора от индианско племе, в чиито земи през 20-те години са открити нефтени залежи.

Непознатата история на Америка е любима на преоткривателя Скорсезе и със сигурност филмът му ще бъде интригуващ и от тази гледна точка, която не е точно кинематографчна. Точно така, като „очарователен и дисциплиниран запис на забравена глава от американската история...разследва конспирация, който отива далеч по-дълбоко от онези 4 години терор”, определя критичният Ню Йорк Таймс литературната основа, по която Скорсезе е разработил сценария. Поради спецификата на сюжета и предизборната ситуация – по екраните в САЩ продукцията ще излезе едва през октомври, т.е. на старта на решаващата кампания за нов президент, има още и още причини да се гледа с интерес.

Пето, заради идването на Кроазет на носителя на мъжкия Оскар за главна роля 2 месеца след вземането на статуетката – и това не се е случвало доста отдавна, а Брендън Фрейзър ще го направи и то с роля доста различна от Китът.

Шеста причина за гледане – бюджетът от $200 милиона е интересна колаборация между класическото филмово студио Paramount Pictures и един от най-големите врагове на стария Холивуд и на киното изобщо, а Кан много се бори срещу този неприятел – стрийминг платформа – в случая Apple TV+.

Няма шанс Скорсезе да не е преценил внимателно завръщането си в Кан с филм – първо, откакто показа на Кроазет След часовете през 1986 г.

През 1976 г. той получава Златна палма за Шофьор на такси. През 1998 г. е председател на журито, което връчва Златната палма на гръцкия режисьор Тео Ангелопулос за Вечност и един ден. Четири години по-късно председателства журито за наградата Cinéfondation и за късометражни филми, заедно с иранския режисьор Абас Киаростами.

От 1990 г. Мартин Скорсезе ръководи Филмовата фондация - организация, посветена на защитата и съхраняването на световната филмова история. В това си качество той е представял множество филми на Cannes Classics – съпътстваща програма по време на фестивала, като за някои от нейните най-интересни филми тази година вече ви информирахме по-рано в нашите кореспонденции.