Ако у нас има един човек, който със сигурност не се нуждае от каквото и да било представяне заради своята популярност, то това категорично е Евгени Генчев, познат още като втория български "ерген". В момента той е сред най-разпознаваемите родни лица, които забелязалите ги случайно по улицата хора спират, обзети от вълнение, за да се разменят набързо няколко думи с тях, или да си направят обща снимка, докосвайки се до характерния за звездите блясък. Да, без значение дали на някого му харесва или не, никой не може да отрече, че виртуозният пианист, превърнал се в живото олицетворение на женските копнежи, е една от най-актуалните личности в страната ни, привлекли вниманието на широката публика.

Неговата романтична приказка, проследяваща търсенето на истинската любов, преминало през повече от двадесет коренно различни една от друга жени, в продължение на месеци приковаваше малки и големи пред телевизионните екрани, превръщайки се в най-коментираната тема по нашите географски ширини. А когато тя най-сетне приключи, дебатите около нея продължиха, тъй като мнозина подложиха на съмнение нейният щастлив край, този път завършил с предложение за брак. Да, във втората част на вълнуващия разказ главният герой в него не само откри своята половинка в красивото лице на Валерия Георгиева, но също така официално пожела да сподели остатъка от живота си с нея, слагайки на ръката ѝ пръстен, символизиращ сериозните му намерения. Само че, подобно на всяка друга история, тази също се сблъска с доза недоверие. Някои хора побързаха да заключат, че в действителност между Евгени и неговата избраница отсъстват онези силни чувства, които ще ги отведат до олтара, след като напуснаха вълшебния свят, в чиито предели се срещнаха.

С цел да разберем дали обичта, която в последния епизод на предаването засвидетелстваха един към друг, давайки си сериозно обещание, продължава да гори помежду им с пълна сила, днес разговаряме с мъжа, за когото се водеха сражения, всяко от които завършваше с една роза по-малко от броя на претендентките за неговото сърце. Специално за Life.dir.bg той разкри дали все още са заедно с победителката, а освен това ексклузивно коментира видеото от рождения ѝ ден, породило буря от коментари сред почитателите на шоуто. Ще има ли сватба, разберете лично от Егени Генчев, който през целия ни разговор бе изключително позитивен и отзивчив, позволявайки ни да надникнем в негова същност.

Здравей, Евгени! Тъй като с теб разговаряме по телефона, кажи ми къде те откривам точно в този момент?

В колата, която стои паркирана до Националния дворец на културата. Тъкмо преди малко приключихме със снимките на телевизионно предаване, в което бях гост. Предстоят ми обаче още задачи, докато съм в София, така че цял ден ще обикалям града, изпълнявайки ги.

Снимка: Елена Ненкова

Преди всичко, искам да те поздравя за соло концерта ти, част от твоето турне, което съвсем наскоро стартира от Античния театър на твоя роден град - Пловдив.

О, много благодаря!

И понеже голяма част от изявите ти са били извън границите на родината, какво бе усещането да свириш отново в нейните предели?

Чувството бе наистина страхотно, тъй като запознавайки присъстващите с музикалното си ДНК, имах възможността да им представя своята същност, разкривайки пред тях друга част на личността си. Това бе и самата идея - да ги накарам да ме опознаят по един по-различен начин, отвъд "Ергенът", понеже предаването обхваща един наистина кратък откъс от живота ми, в който по принцип основните средства за моето себеизразяване, са музиката и писането. Щастлив съм, че сега отново си служа с тях, давайки на хората по-обстойна представа за това кой съм, извън епизодите на формата.

Както самият ти току-що каза, подобно на всяко друго изкуство, музиката обогатява вътрешния свят на нейния слушател, разкривайки този на нейния изпълнител.

Да, това е напълно вярно. Изкуството е пътешествие, през което артистът постепенно разголва своята душевност, показвайки на другите какво се крие в нея. Така например в моята отеква не само класика, както мнозина предполагат, но също така поп, рок и техно, които звучат на концертите ми. Това всъщност са жанровете, които са били ключови за моето развитие, формирайки ме както като музикант, така и човек. Все пак никой не е едно-единствено нещо, нали?

Снимка: Елена Ненкова

Навярно би се съгласил с твърдението, че нотите, изграждащи една мелодия, предават не само поредица от звуци, но и послания... Какво гласи онова, което ти искаш да споделиш с публиката, всеки път, когато застанеш зад клавишите на пианото?

За мен музиката е езикът на сърцето, който не се нуждае от думи, за да разкаже дадена история, тъй като той е съставен от чувства, чието силно въздействие кара всеки, заслушал се в него, направо да я преживее. В този ред на мисли, онова, което искам да предам чрез своите изпълнения, е емоция, при това в нейната най-чиста и неподправена форма. Усещане, което да докосне хората, оставяйки трайна следа не само съзнанието, но и в душата им. Поради тази причина съм изградил програмата на концертите си така, че да може всеки един от тях да представи цяла палитра от чувства, облечени в звук.

Кои от мелодиите, които изсвири в Града под тепетата, постигнаха споменатия от теб ефект?

Със сигурност сред тях попадат "Bohemian Rhapsody" и "We are the champions" на Queen, които са международно разпознаваеми парчета, развълнували толкова множеството, изпълнило редовете на Античния театър, че в даден момент то запя техния текст, докато аз свирех мелодията им. Изключително благодарен съм, че към мен се присъедини и Виктория Георгиева, която неотдавна бе представител на България в конкурса "Евровизия". С нея изпълнихме "Always remember us this way" на Лейди Гага от филма "Роди се звезда". Освен това съм щастлив, че като истински професионалист, без дори да се замисли, тя се съгласи да направим и българска песен. Това всъщност е една моя лична традиция, към която се опитвам да се придържам, независимо къде се намирам, защото, по един или друг начин, нося родината със себе си. Така двамата с нея избрахме "Хубава си моя горо", която наред с "Я кажи ми, облаче ле бяло", е сред любимите ми песни. Чувайки познатия напев, публиката, изкарала ни втори път на бис, се изправи на крака и започна да тактува, държейки мобилните си телефони в ръка, чиито пуснати фенери озариха трибуните. Това беше наистина удивително преживяване!

Евгени и Виктрория Героргиева по време на концерта "Моята музика. Моят свят. Самият аз"

Снимка: Елена Ненкова

Кои са следващите спирки на турнето "Моята музика. Моят свят. Самият аз", в чиито рамки почитателите ти ще могат да се насладят на твоите виртуозни изпълнения?

Вчера вечерта бяхме във Варна, а сега ни предстои да посетим Бургас, където на 16-и юни ще се качим на сцената на Летния театър. Там обаче мястото на Виктория ще заеме друг специален гост, тъй като нейният график не ѝ позволява за трети път да застане до мен.

Може ли тогава да издадеш за кого става въпрос? Кой ще поеме щафетата от нея?

Константин Трендафилов, по-познат с псевдонима Папи Ханс, чиято последна песен "Нищо не е вечно" събуди в мен желанието да я изсвиря, което само по себе си е индикация, свидетелстваща за факта колко ми е харесала. Усещането да искаш да пресъздадеш нещо, което си чул, възпроизвеждайки го със собствените си пръсти, е наистина специално. И повярвайте ми, то не те спохожда всеки ден, затова направих запис на изпълнението си, който публикувах в социалните мрежи. Именно той се оказа причина с Константин да завържем разговор, започнал първоначално във виртуалното пространство, но впоследствие продължил в реалността, когато се срещнахме на наградите на БГ радио. Именно там му предложих да се включи в предстоящото ми шоу в Бургас, на което да изпълним съвместно парчето.

Какво ти отговори той?

Думите му бяха: "Правим го!" (смее се). Щастлив и признателен съм, че се съгласи.

Сега ми се иска да те прехвърля от музикалната сцена на снимачната площадка... Предвид огромната слава, която придоби у нас, поемайки ролята на втория Ерген на България, просто няма как да не засегнем темата за предаването. Нека започнем от самото начало на историята. И така, как реши да участваш в това романтично приключение?

Ако трябва да бъда напълно честен, когато ми се обадиха и обясниха за какво точно ме търсят, малко или много приех отправената ми покана за шега. Виждаш ли, нямам навика да гледам телевизия, така че не бях добре запознат с формата. Да, знаех за неговото съществуване, понеже съм попадал на клипове в интернет, показващи подбрани сцени от чуждестранните му издания, но определено не мога да кажа, че бях съвсем наясно с него. Въпреки това, понеже не вярвам в случайността, продължих разговора с продуцентите. Отделно, предложението, което ми направиха, дойде в много интересен, дори съдбоносен момент.

В какъв смисъл?

Ами вече планирах да се върна в България. По това време, което бе малко след избухването на конфликта между Русия и Украйна, се намирах в Будапеща, а Унгария има над сто километра обща граница с Украйна... Този факт ме наведе на мисълта, че ще бъде по-добре да се прибера у дома, където, въпреки натоварения си график, ще съм около семейството си. Все пак, макар все още да е енергична, баба ми, която след броени дни ще навърши 89 години, не става по-млада. Откровено казано, идеята да се върна обратно тук съществуваше от по-рано. Обмислях я още през първия локдаун на пандемията, когато загубих своя дядо, на когото съм кръстен. С него имахме наистина специална връзка и затова бях наистина съкрушен, осъзнавайки, че няма как да се отправя към родината, понеже тогава градовете държаха жителите си в плен заради вируса, а пътуванията бяха изцяло спрени с цел да се ограничи заразата. Така че, след разговора с екипа на "Ергенът", вземайки предвид споменатите вече обстоятелства, запитах се какво по-точно ме спира да приема ангажимента, при положение че освен всичко друго, по-рано се бях разделил с приятелката си. Ето как в крайна сметка казах "Да".

Снимка: bTV

Разбира се, убеден бях, че много хора ще си зададат въпроса защо изобщо съм се съгласил да участвам в подобно предаване, понеже то е далеч от сферата, в която обичайно се изявявам. Предполагах, че някои дори категорично ще отсекат, че го правя заради безплатната реклама, от каквато в действителност изобщо не се нуждая. Аз обаче просто усетих, че трябва да го направя. Стори ми се, че явно така е речено да стане. Цял живот са ме наричали бунтар, дори в професията ми, затова сметнах, че просто ще се придържам към образа, с който така или иначе ме отъждествяваха. Същевременно, средата, в която тогава се намирах, бе лишена от каквито и да било условия, благодарение на които да срещна двадесет и пет момичета на едно място (смее се).

Какво ти казаха твоите родители, когато разбраха, че ще се появиш на малкия екран като следващия най-желан свободен мъж в страната?

Зарадваха се. Мисля, че след финалния епизод на предаването е напълно излишно да обяснявам, че те вече бяха започнали да ме подпитват кога и аз ще ги даря с внуци (смее се). Предвид, че брат ми ми има две деца, които страшно много обичам, нашите често ми поставяха въпроса за мои собствени наследници, карайки ме да се замисля, че вероятно идва времето, в което и аз трябва да създам своя отбор (смее се). Това, разбира се, както и сам можеш да се досетиш, направи майка ми и баща ми много щастливи.

Вашите бяха ли готови за вниманието, с което фамилията ви се сблъска, когато шоуто започна своето излъчване?

О, не... Макар че предварително се бях опитал да ги предупредя за какво иде реч, едва след неговото начало разбраха какво съм имал предвид. Безспорно понесоха силен удар, но се справиха с него геройски (смее се). Телефонът им постоянно звънеше, а от време на време получаваха и доста интересни статии, накарали ме да осъзная, че в българските медии има доста креативни умове, които могат да напишат изключително интригуващи материали, когато са впрегнати в правилната посока (смее се).