На 21 юни на сцената на зала „Концертна“ в Централен военен клуб доказаните професионалисти от Камерен Ансамбъл „Софийски солисти“ под палката на Константин Добройков ще представят за първи път в България Концерт за виолончело № 2 „Присъствие“ на Петерис Васкс. 

 

„Италианска сюита“ за виолончело и пиано от Игор Стравински из балета „Пулчинела“ с оркестрация на Бенджамин Уолфиш допълва програмата на вечерта. Концертът е част от международния фестивал „Софийски музикални седмици“.

 

Петерис Васкс е един от най-уважаваните и често изпълнявани съвременни композитори в Европа. В две поредни издания на Международният конкурс по композиция „София“ 2017 г.- 2019 г. Васкс гостува в България като част от екипа на международното жури. “Повечето хора днес вече не притежават вярвания, любов и идеали. Духовното измерение е изгубено. Моята мисия е да осигуря храна за душата и това проповядвам в творбите си”..., споделя композитора във времето. В музиката си Васкс разказва за основните принципи в живота – битката между Мрака и Светлината, за отраженията на природата в музикални звуци, за обаянието от песента на птиците, за мигове на катарзис, за съдбата на цялото човечество като отражение на миналото, хаосът на настоящето и надеждата за бъдещето.

 

В същината на музиката на Васкс стоят архаични мотиви и теми, типични за латвийската фолклорна музика. Те не са цитати, а звукови кодове на генетично ниво, които пряко създават усещане за принадлежност у латвийските ценители на музиката. През 2012г., след дълго уговаряне от страна на виолончелистката-суперзвезда Сол Габета, и като официална поръчка на Симфониета Амстердам, Васкс пише втория си концерт за виолончело и струнен оркестър, Присъствие.

 

Относно заглавието, композиторът пише: „Присъствие – имам предвид, че аз съм тук. Не далече. С всяко вдишване аз съм тук в този свят, с всичките ми идеали и мечти за един по-добър свят.“ Той допълва как в творбата му „доминира настроение, намекващо за душа, която се издига в Космоса. След това ми хрумна да покажа как същата тази душа се връща на Земята и започва нов живот. След което реших да преведа това ново начало на музикален език във формата на приспивна песен“.  В програмата на музикалната вечер е предвидено и изпълнение на „Италианска сюита“ за виолончело и пиано от Игор Стравински из балета „Пулчинела“ с оркестрация на Бенджамин Уолфиш.  През лятото на 1919г., Сергей Дягилев – импресариото, с когото Игор Стравински вече работи по успешни продукции като балетите Пролетно тайнство, Жар-птица и Петрушка – предлага на композитора да напише балет върху музика на Перголези.

 

Първоначално Стравински възразява, нехаресвайки музиката на Перголези, или поне тази, която е познавал до момента (главно Стабат Матер), но Дягилев му показва няколко малко познати ръкописа, които допадат на Стравински, след което се съгласява на предложението. По-късно Стравински споделя: „Пулчинела се оказа моето преоткриване на миналото, просветлението, благодарение на което цялото ми късно творчество след това стана възможно. Беше вглеждане назад, разбира се – първото от много любовни афери в тази насока – но също така беше и оглеждане в огледало.“  Комбинирайки барокови хармонии с характерните за Стравински дисонанси и синкопирани ритми, композиторът отвежда концепцията на балета много по-далеч, отколкото Дягилев е можел да си представи.

 

Разбира се, както всяка уважаваща себе си революция, и тази не е приета присърце от Дягилев, но в комбинация с костюмите и декорите на Пабло Пикасо и хореографията на Леонид Масин (който освен това пише либретото и танцува главната роля), на премиерата си и целият следващ сезон балетът Пулчинела жъне огромен успех в Париж. Гост-солист на концерта е Александър Димитров, който специално се завръща в България за този концерт. Едва седемгодишен започва да свири на виолончело, като по-късно завършва с отличие Националното училище по изкуствата „Панайот Пипков” в родния си град Плевен.

 

Ученик на проф. Стефан Попов и проф. Грегор Хорш, Александър Димитров завършва магистърска степен с пълно отличие Cum Laude в Robert Schumann Hochschule в Дюселдорф, Германия. Участва в майсторски класове на проф. Давид Герингас, проф. Франс Хелмерсън, проф. Волфганг Бьотчер, проф. Антонио Менесес, Даниел Мюлер-Шот. Участва и печели първи награди в различни престижни международни и национални конкурси, включително соло наградата на Dörken Stiftung и Konzertleben Berlin, както и признание като носител на наградата на конкурса Sinfonima-Stiftung в Манхайм. Димитров е бил член на журито на конкурса Jugend Musiziert и е преподавател и ментор на млади виолончелисти. Александър прави забележителна кариера като солист, пленявайки публиката със своята виртуозност и музикалност. Репертоарът му обхваща широк спектър от солови концерти за виолончело, сред които тези на Шостакович, Дворжак, Хайдн, Шуман, Прокофиев, Гулда и вариации „Рококо“ от Чайковски, наред с други. Дебютира като солист на Плевенската филхармония през 2006 г. и оттогава е редовен гост на оркестъра. Работейки с уважавани солисти, диригенти и композитори, Александър е свирил в престижни концертни зали по целия свят, включително Concertgebouw в Амстердам, Carnegie Hall в Ню Йорк и Royal Albert Hall в Лондон.

 

Участвал е активно и на много фестивали като Beethovenfest Bonn, BBC Proms London и Cello Biënnale в Амстердам. Като член на Младежкия оркестър на Европейския съюз (Еuropean Union Youth Orchestra) Александър Димитров натрупва богат оркестров опит и е постоянен член на състава и втори водач на виолончеловата група в периода 2011-2014 г., изнасяйки концерти в Европа, САЩ и ОАЕ. От 2019 г. свири с камерния оркестър на Захар Брон и е част от преподавателския екип на EUYO Ferarra Chamber Academy. Талантът му е демонстриран чрез записи, с предавания по BBC Radio 3, BNR, RBB Radio и SWR2 Radio. Любопитен е фактът, че Александър  свири на виолончело от италианския майстор  Paolo Antonio Testore of Milan от 1740 г., предоставено му от анонимен меценат.