Нездраво е и не е нормално да НЕ се лъже изобщо, защото лъжата регулиране функционирането на мозъка, категоричи са психолозите. Според класическите изследвания, проведени от Белла де Паола лъжем поне веднъж на ден. Според съвременните в дълъг разговор лъжем много повече – веднъж на десет минути, или поне така правят 60% от хората, става ясно от проучване на Робърт Фелдлан от Масачузетския университет. Какво е лъжата и кога лъжем? Ето нашият лайфхак по горещата тема:

Започваме да лъжем, когато попаднем в училище и започне да се налага да се социализираме. Преди това, въпреки разпространеното мнение, децата всъщност не могат да лъжат. От раждането си до 3-годишна възраст те са тясно свързани с майката и едва след това започват да откриват важността на бащата, което психолозите приемат за старт на опита за социализация. Тази граница съвпада с постъпването на някои деца в градина. И се свързва с началото на въображението – фантазията.

Между 5 и 7 г. децата започват да си измислят. Ако процентът на неверните версии за реалностите е над 50 и над 70%, тогава това се превежда от психолозите като знак за проблеми в семейството – дефицит на вниманието от страна на родителите, обтегнати отношения между тях, които детето усеща. Още в тази възраст, както и във всяка по-късно най-доброто лечение е разговор с цел начало на процеса на осъзнаване на реалното и нереалното/лъжливото.

На практика самоосъзнаването започва истински в тийнейджърските години – след 12 и преди 16 и настъпва между 16 и 21.

21 години неслучайно е границата на зрелостта – пълнолетието, в американската система, защото психолозите смятат именно тази възраст за времето на реално самоосъзнаване. Включително и на осъзнатите лъжи!

Минаването на нов етап психологически се свързва с възрастта на първата екзистенциална криза 32-38 години, плюс минус една или две. Осмислянето на библейската формула, че който трупа познание, трупа печал. И задаването на въпросите, на които понякога не искаме да си отговорим. А отговорите им водят до натрупване на много лъжи.

Като според психолозите по-често лъжат мъжете, защото техният живот е по-сложен, доколкото винаги търсят смисъл, отколкото при жените, които са по-спонтанни, защото са по-свързани с природата.

Най-често лъжата е страх, усещане за липса на близост, опасение да не бъдем приети, поради което лъжата е лепило за психиката, което позволява здравословно да цензурираме поривите си, например сдържането на инстинкти.

Изследване на американския университет с френско име Нотр Дам, разделило хората за целта на експеримента на лъжещи често и стараещи се да лъжат до минимум показва, че първите изпитват 54% повече емоционални – психически и 60 процента повече физически притеснения.

Това се потвърждава и от медицински проучвания, според които често лъжещите хора в много по-голям процент от останалите страдат от анемия, имат много психосоматични белези на проблема си. При мъжете това често е свързано с подпиране на главата, поглаждане на брадата, почесване, а при жените – приглаждане на косите.

Защо лъжата е социална игра, а Ницше я нарича изкуство и дали премълчаването и отклоняването на неудобната истина спадат към нея – ще четете в продължението на нашия лайфхак.