Страховито египетско проклятие е причината българският народ да живее години наред в мизерия и нищета. Тайнствената магия идва изпод недрата на Странджа планина. Според преданията точно там е погребано тялото на богинята Бастет.

Легендата гласи, че тя била тракийска принцеса, полубогиня – получовек, с тяло на жена и глава на котка и прекарала по-голямата част от живота си в Древен Египет. Тя била висока около 1,60 м и носела фараонска корона, а на врата ѝ имало златно колие с герб на орел и змия. Посветени в тайните на видимия и невидимия свят, нейните последователи закривали лицата си с маски на котки. Последната ѝ воля била да я погребат в родната Странджа.

Търсенето на Бастет започнало още през далечната 1981 г., когато иманяр на име Мустафа занесъл на Людмила Живкова карта от животинска кожа. Върху нея имало неразбираеми знаци. Според Мустафа енигмата сочела място в Странджанско, където се намирала древната гробница на египетската богиня Бастет. Търсачът на старини посочил и точното място. То било под една огромна скала в местността Седлото, между странджанските върхове Голямо и Малко Градище, в близост до границата. Макар разказът на иманяря Мустафа да звучал абсурдно, известната с увлечението си към тайнственото Людмила Живкова силно се заинтригувала от информацията за некропол на египетска богиня в Странджа и поръчала той да бъде проучен.

В разгадаването на мистерията се включил екип от археолози и изследователи. Най-известната пророчица на България – Ванга, предупредила дъщерята на Тодор Живков за нищо на света да не позволява свещеното място да бъде осквернено. Живкова обаче била непреклонна и по нейно нареждане били осъществени няколко експедиции край Малко Търново, за да бъде намерен гробът на Бастет.

„Въпреки усилията и до ден днешен доказателства за това не са намерени неслучайно, защото извънземен разум пази тайните на богинята. Самото проклятие се определя като промяна на енергийната основа на мястото заради неща, които са се случвали преди години – комуникация с извънземни същества, които по-нататък са наричали богове. Странджа е зона с много особено значение и точно заради това учените няма как да дадат точна информация“, разказва пък археологът проф. Николай Овчаров, чийто баща, един от най-видните археолози по онова време – проф. Димитър Овчаров, също бил част от експедицията, пратена от Людмила Живкова.

Снимка: Епицентър

Източник: Пиринско днес