Крал Артур, владетелят на Камелот, символът на Британия, притежателят на Екскалибур и търсачът на Свещения Граал, със сигурност е легенда. Вероятно са малко хората в западните общества, които не са се сблъсквали с някакъв аспект от неговата история чрез различни медии – от книги до телевизионни предавания, видеоигри и т.н.

Но въпреки силата на тази вечна митологична фигура, има един въпрос, който предизвиква недоумение както у учените, така и у обществеността – дали легендата се основава на реална личност?

За съжаление, въпреки че има много хора, които вярват, че е имало жив, дишащ крал на име Артур, няма исторически доказателства за това.

Легендата за една история

Историята на Артур не е била статична – през вековете тя е преминала през различни трансформации и преработки, при които са били добавяни все повече елементи. Така че, за да разберем индивида от историческа гледна точка, трябва да се върнем много назад във времето.

С изключение на няколко разпръснати споменавания, до XII в. от н. е. не чуваме реално нищо за Артур. В своята „История на британските крале“ уелският монах Джефри Монмаут предоставя първия обширен разказ за живота на този герой.

Според Монмаут историята на Артур започва с едно доста мрачно събитие, когато Мерлин (друг сложен персонаж със собствена сложна история) превръща крал Утер Пендрагон (със сигурност не реална личност) в херцога на Корнуол. Това се случило, за да може Утер да прекара нощта със съпругата на херцога, Йерна. През тази нощ Артур бил заченат в крепостта Тинтагел.

Оттук Артур се превръща в могъщ лидер, който наследява британския трон и повежда народа си в различни епични и кървави битки срещу саксонските нашественици. По-късно той разширява своето кралство, като включва Ирландия, Исландия, Норвегия и Галия, но в крайна сметка е убит от своя племенник Мордред.

В този разказ няма нищо за Камелот, Ланселот, Свещения Граал, неговия меч или героичните рицари от Кръглата маса. Всички тези характеристики са добавени по-късно от автори, които искат да направят Артур съвместим с романтичните представи на своето време. Вероятно това също е бил добър ход, тъй като един водач от VI век вероятно би бил по-малко „рицарски“ и далеч по-брутален.

Историята на Монмаут не може да се тълкува като исторически факт по никакъв начин. Още по негово време той е критикуван, че измисля елементи, като същевременно смесва парчета от различни уелски поеми и източници. Поради това Артур, когото получаваме, не е толкова цялостна личност, колкото супа от смесени истории.

Но какво да кажем за стихотворенията, вдъхновили автора; може ли те да загатват за реална личност?

Въпреки съмнителните основи за историята на Артур, има хора, които твърдят, че разказът за него е вдъхновен, в малка или голяма степен, от някакъв водач от 5 или 6 век, който е бил описан в уелската поезия.

Според тези твърдения в края на римската окупация се появява човек, който повел британците – които до този момент в по-голямата си част били станали християни – срещу езическите саксонски нашественици, и името на този човек било Артур… може би. Например в една поема, наречена „Y Gododdin“, написана някъде между 540 и 640 г., един паднал войник е оприличен на друга героична фигура, наречена Артур. Вероятно тогава е имало някаква съвременна фигура, която е била достатъчно разпознаваема, за да направи това оприличаване значимо.

В друго стихотворение от същия период монахът Гилдас припомня как герой на име Амброзий Аврелиан е повел британците към победа в битка през VI в., известна като битката при хълма Бадон. Няколко века по-късно обаче друг монах, наречен Нений, описва друг воин, наречен Артур, който е повел британците в тази битка (и още 11 други). Възможно е разказът на Нений да е вдъхновил по-късните истории на Монмаут, макар че не можем да сме сигурни.

Означава ли това, че наистина е съществувал исторически герой на име Артур? Е, някои обичат да мислят така, но честно казано, не изглежда така. Както споменахме по-горе, средновековните хронисти обичали да смесват факти с измислици и много от тези разкази са създадени стотици години след събитията, за които твърдят, че описват.

И все пак има много хора, които все още натискат, че историята е истинска. За съжаление обаче миналото все още не ни е предоставило нищо солидно в тази посока, на което да се опрем.

Източник: Chronicle.bg