"Всичко започна с една мечта. Мечта, с която заспиваш, мечта с която се събуждаш. След Токио, мечтата ми вече не беше просто да участвам на Олимпийските игри, мечтата ми беше да взема златен медал на Олимпийските игри в Париж през 2024. Моментът дойде.

Тези три години чакане, бяха години на изпитания, с много трудности в личен и професионален план. Години на къртовски труд, лишения, пот и борба в залата.

След контузията ми септември месец и невъзможността да участвам на Световното първенство, първата възможност за квалификация, с нетърпение очаквах квалификациите в Баку. След дълго възстановяване от контузията аз бях готов. Знаех какво мога да дам от себе си и какво мога да постигна. Знаех на какво съм способен. Мечтата ми беше на билет разстояние от Париж.

Животът обаче имаше други планове за мен...

Последен лагер преди така чакания олимпийски квалификационен турнир. По време на тренировка, успях да скъсам сухожилие и два мускула на задно бедро. Една нелепа ситуация, която наложи спешна операция в Германия. Прогнозите не бяха добри и аз трябваше да приема факта, че губя шанса си за борба на Олимпийските игри в Париж 2024г. Болката и разочарованието от положения труд и усилия, които отиват на вятъра са големи. Трудно може да се опише с думи. Невъзможно е.

Уви, такава е била съдбата ми.

Тук е момента да благодаря на доктор Клаус Йохан, който извърши операцията в Германия. Специални благодарности и на Данаил и Гриша Ганчеви за оказаното съдействие и подкрепа относно възможно най - бързото ми лечение и възстановяване, както и за цялостната подкрепа през тези години. Благодаря и на Българска федерация по борба.

"Силата не идва от физическия капацитет. Тя идва от неукротимата воля." Волята за борба в буквален и преносен смисъл. Ще се върна по - силен от всякога.

Благодаря за подкрепата на всички!", изповяда се борецът Кирил Милов.