Как художникът от Разлог стана режисьор, селектиран за Кан?

До 13-годишен живях в Разлог, после продължих в Художествената гимназия в София, изкарах един семестър в НХГ, оттам – в Глазгоу скуул оф арт, магистратурата ми е от Роял Колидж оф Арт. Още докато се занимавах само с изобразително изкуство, в основен мой начин за изразяване постепенно започнаха да се превръщат фотографията и видеофилмите, свързани с галерии и музеи. После дойде първият документален филм през 2001 г.. Вече бях в Щатите, където живях от 1995 г. в LA, а от 1997 г. 18 години бях в Ню Йорк. Сега не знам къде съм точно.

Направих голяма грешка и се преместих в Берлин, който намразих. Но го използвам като склад. Дойдох след като имах в Ню Йорк студио за артпродукция с 20-30 души персонал. Затворихме засега и с това затворих и американската страница от живота си. Следващaта не е ясна.

Разлог?

Не е Разлог или поне така мисля. Човек никога не знае. По-скоро имам афинитет към част от Източна Азия. Периодично прекарвам време в Банкок, но не знам дали ще стане за постоянно. Важното е доколко там бих могъл да се занимавам с кино. Имам близък приятел – англичанин, който живее там от 14 г. И се оказа най-продуктивният му период – по роман на година. Някои станаха и филми.

По него ли ще режисирате следващия си филм?

Бих го направил, но в момента той работи с Амазон и Епъл плюс. Точно започва филм по романа му Ловци в тъмното с Колин Фърт и Тилда Суинтън. Много ми се иска да работя на такова ниво. РАЗБИРА СЕ, ГОЛЯМ БЮДЖЕТ НЕ ЗНАЧИ ГОЛЯМО КИНО. НО ПОМАГА нещата да се направят по-добре.

Чета в Хиндустан Таймс, че Вашият кански филм The Shamеless, който за нас е български, бил индийски (б.р. по-късно едната от актрисите му – индийка взе награда, но пропусна да спомене Божанов) – защо си позволяват това?

Филмът е сниман в Непал, поради цензурни прегради в Индия, които нямаше как да пренебрегнем. Разказва се за измислен град в Северна Индия. Да, двете изпълнителки на главни роли са индийки и говорят на хинди, но шансът индийските зрители да го видят е под 0. Продукцията е на 5 държави, като най-голямо е участието на Швейцария, следват Франция, България, Тайван и накрая Индия, но с частни инвестиции. Бюджетът за такъв филм е доста нисък.

Как Ви селектираха за надпреварата Особен поглед в Кан?

Изпрaтихме филма, на който нямахме пари да направим постпродукция. Видях го събран и завършен в Кан на премиерата онзи ден.

Като го видяхте чак тук, харесахте ли творението си?

В миналото за мен беше изтезание да гледам филмите си. Не само съм ОК за този, доста ОК е според мен, гледах го с голямо удоволствие. С главните актриси даже се смеехме с „вътрешнозаводски” хумор, докато гледахме, а на финала поревах с голяма част от публиката. Има голямо жанрово разнообразие, но бих го нарекъл noir трилър. Аз не съм реалистичен режисьор, измислям, разказвам приказки.

Да поговорим защо е този хубав филм е български, тъй като в разговори с критици от цял свят всички говорят прекрасно за него....

Освен мен, българин е композиторът Петър Дундаков. Целият звук е български и като смесване. Важна роля има копродуцентът Росица Вълканова, която е един от най-всеотдайните хора в този бизнес. По семейни причини не можа да дойде в Кан.

Кога ще го видят българските зрители?

Не съм съвсем сигурен. Ще решим с копродуцента Ралица кога да бъде премиерата и кога разпространението. Бих искал да изчакаме до София филм фест. Там да бъде българската премиера. Но пък предстои и Златната роза по-рано.

Харесвате ли някои от новите български филми и режисьори – в силни години сме като киноиндустрия....

За съжаление не съм гледал доста от последните филми. Бих отличил Ралица Петрова, която е 200% отдадена на киното. Срещнахме се на прожекция на един хубав български филм – Урок в Одеон. Петър Вълчанов и Кристина Грозева правят добри неща.

А Вашият следващ филмов проект какъв е?

Подготвям нов филм с Катя Тричкова. Планираме го за тази есен. Трябват обаче още пари. Ще бъде 80% на английски и 20% на български. Правим международен кастинг. Ще бъде трилър, който разказва за грабеж в артмузей. Заглавието е Гамбит по оригинален сценарий, който написахме с Петър Крумов. Работим с немски партньори, 1/3 бг екип.

Дано успехът в Кан да Ви помогне!

Надявам се, че Кан ще помогне.

Борис Ангелов,
Спецпратеник на 19’, Кан