Метеорология
Симеон Матев

Месец май беше поредният рекордно топъл месец в света и третият най-топъл в Европа

Симеон Матев е автор в Климатека и доктор по климатология, защитил е докторат на тема „Съвременни изменения на климата в България“. В момента е асистент по климатология в катедра „Климатология, хидрология и геоморфология“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, като основните му научни интереси са в областта на изменението на климата, дългосрочните прогнози и климатичните фактори за геоморфоложки процеси. Има богат медиен опит, бил е в екипа на „Времето“ в почти всички наши телевизии, както зад кадър, така и в ефир.

Регистрирахме най-топлия май месец в глобален план. Средната световна температура за последните 12 месеца (юни 2023 г. – май 2024 г.) е най-високата в инструменталната метеорологична история, с 0,75°C над средната за периода 1991 – 2020 г. и 1,63°C над средната за прединдустриалния период 1850 – 1900 г. Месец май е бил най-топлият май в Обединеното Кралство, Мексико и Латинска Америка. В Югоизточна Азия горещините предизвикаха редица проблеми от екологично и социално-икономическо естество. В Пакистан и Индия горещините бяха особено интензивни, достигайки температури от 52.3 °C. В Европа беше регистриран третият най-топъл месец май. В България месецът беше със средни температури под нормата, като това е първият по-студен месец, спрямо нормите от една година насам. Въпреки това за последните 30 години средната температура за месец май в страната се е повишила с приблизително половин градус, като повишението е най-голямо в планинските райони, Софийско и по Черноморието.

Средната температура на въздуха през май 2024 г. в глобален план е била с 0,65 °C по-висока спрямо климатичната норма за периода 1991 – 2020 г. и месецът е бил с 0,81 °C по-топъл от предишния климатологичен период 1981 – 2010 г., според Европейската служба за изменение на климата Коперник (C3S). Тази стойност на аномалията е по-висока с 0,19 °C от предишния най-топъл май от 2020 г. и това отрежда първо място в класацията за най-топъл месец май именно на тазгодишния май (Фиг. 1). Най-студено за последните 45 години, според данните на Коперник, е било през 1979 и 1985 г.

И при анализ на данните от архива на NOAA, в който има данни от 1880 г., се препотвърждава, че тазгодишният месец май е най-топлият. За последните 10 години глобалната температура се е повишила с 0.16 °C.

Фигура 1. Отклонение на средната температура на въздуха за май спрямо нормата за периода 1991 – 2020 г. за цялото земно кълбо от 1979 г. насам. Източник: C3S/ECMWF

Поредният рекорден месец по отношение на средната глобална температура затваря една пълна година с рекордно топли месеци, която започна през юни 2023 г.

Фигура 2: Отклоненията на глобалната средномесечна температура на въздуха през последните 12 месеца (юни 2023 — май 2024) от средната стойност за периода 1991 – 2020 г. Източник: ClimateBook по данни от C3S/Copernicus

Всъщност серията е твърде вероятно да продължи и през следващите месеци. Подобна серия от рекордно високи температури наблюдавахме и през 2015/2016 г., като календарната 2016 г. впоследствие се оказа най-топлата година дотогава, а тази стойност на наднорменост се задържа до 2023 г.

В регионален план за разлика от изминалите месеци, през май се забелязва нарастване на площите с отрицателна аномалия, като най-висок ръст има в Гренландия и южната част на Южна Америка (Фиг. 3).

Фигура 3. Отклонение на средната температура на въздуха за май 2023 г. спрямо нормата за 1991 – 2020 г. за цялото земно кълбо. Източник: C3S/ECMWF

В Чили беше отчетен най-студеният май от близо 70 години, като в много части на централната и южна част на страната бяха регистрирани многократни мразове (понижение на температурата под 0 °C). В съседна Аржентина, след първоначална обработка на данните, климатолозите установяват, че тазгодишният май е бил най-студеният от поне 1961 г. (Фиг. 4).

Фигура 4. Отклонение на средната температура на въздуха в Аржентина за май спрямо нормата за 1991 – 2020 г. за цялото земно кълбо от 1961 г. насам. Източник

Поднормени температури, но със сравнително малка аномалия, бяха отчетени в Нова Зеландия, Източен Китай, Аляска и в няколко по-малки региона в различни краища на света.

Местата с най-голяма положителна аномалия са съсредоточени в Централна Америка, Централна Африка и Северна Канада. В Мексико, Гватемала, Белиз, Доминиканската република и други страни от региона горещата вълна беше съчетана с поднормени валежи, което доведе до спад на нивото на реките и езерата, което създаде проблеми, както от природно, така и от социално-икономическо естество. В южната част на Мексико температурите достигнаха 45 °C, което е сравнително обичайна стойност за тази част на годината, но горещата вълна с продължителност от повече от два месеца е необичайна и беше определенаа от местните медии „брутална жега“. Тя стана причина за смъртта на повече от 130 маймуни ревачи, като според заключенията на местните ветеринари, животните са получили топлинни удари.

В Пакистан и Индия, поради особеностите на местния климат през май, се отбелязват най-високите температури за годината, точно преди началото на валежния мусон. Тази година горещините са били особено интензивни, достигайки максимални температури над 50 °C – в случая максималната отбелязана температура е била 52.3 °C (Фиг. 5). Горещините причиниха и смъртни случаи в Делхи и района, където температурата достигна 49.3 °C.

Фигура 5. Мъж се опитва да се охлади, при температура 48 °C в Хайдерабад, Пакистан на 24 май 2024 г. Източник: Ali Laghari/Anadolu/Getty Images

Май е 14-ият поредния месец, през който температурата на повърхността на Световния океан се оказа рекордно висока на месечна база.

Температурите на въздуха над океаните и моретата също бяха по-високи от нормата. Те са пряко свързани с продължаващите рекордни температури на морската повърхност. Средната температура на морската вода за май е била с 0,53° по-висока от средната за периода 1991 – 2020 г. и значително по-висока от досегашната най-висока стойност за май, отчетена през миналата година и възлизаща на 0.36 °C. Продължава изстиването на водите и съответно на въздуха в екваториалната източна част на Тихия океан, където се очертават обширни територии с поднормени температури. Факт, който свидетелства за развиващия се феномен Ла Ниня, който се редува с топлия феномен Ел Ниньо.

Какво се случва с ледената покривка по света?

Площта на арктическия морски лед е била незначително по-нисък процент под средното, както беше през май 2022 и 2023 г. Запазва се тенденцията на месеци с малки отклонения от средното в Арктика. В регионален план, концентрации под средното е имало основно в източната част на залива Хъдсън, докато в западната му част преобладават концентрации на морски лед над средното. Площта на морския лед в Антарктида е с 8% под средната, което определя май 2024 г., като 6-ата най-ниска стойност на площ с Антарктичен лед, но далеч по стойност от миналогодишната рекордно ниска площ с антарктичен лед. Моделът на аномалиите в концентрацията на морски лед около Антарктика през май 2024 г. е като цяло много подобен на този, наблюдаван през април 2024 г.

В Европа е регистриран третият най-топъл месец май

В Европа месец май е по-топъл от нормата, като положителната аномалия за Стария континент възлиза на 0.8 °C, спрямо нормата за периода 1991 – 2020 г. Тази аномалия отрежда на тазгодишния май третото място в класацията за най-топъл май. Водач в нея е май 2018 г., с аномалия от 2.1 °C, а на второ място е май от 2003 г. с месечна аномалия от 1.2 °C. През последното десетилетие средната майска температура се е повишила с 0.28 °C.

В регионален план за Европа, месецът беше по-топъл от нормалното по Скандинавието, в централните райони на континента и по Средиземноморието. Наднормен е бил и в Обединеното Кралство, където регистрираха най-топлия май от началото на редицата с данни от 1884 г. (Фиг. 6).

Фигура 6. Ход на средната майска температура в Обединеното Кралство за периода 1884 – 2024 г. Източник

В Норвегия и Швеция регистрираха вторите най-топли месеци в техните редици с данни, а във Финландия за пръв път през май беше издадено предупреждение за гореща вълна.

Много райони в Източна Европа, централната и източната част на Балканите, Северна Испания, Южна Франция и около Алпите имат по-ниски от обичайното температури този месец (Фиг. 7).

Фигура 7. Отклонение на средната температура на въздуха за май 2023 г. спрямо нормата за 1991 – 2020 г. в Европа. Източник: C3S/ECMWF

Какво се случи у нас?

През май 2024 г. температурите в почти цяла България бяха по-ниски от обичайното. В повечето райони температурите бяха с 0.5 до 1.5 °C по-ниски от средните стойности за периода 1991 – 2020 г., според данни от някои станции на НИМХ, както и от стандартно разположени автоматични станции.

С най-малко отклонение, близо до нулата, като месечна аномалия са били места, разположени в най-западните части и в района на вр. Мусала. С по-ниски аномалии от -1.5 °C са територии, разположени около Централна и Източна Стара планина. Това е първият по-студен месец, спрямо нормите от една година насам или от май 2023 г. Останалите, с изключение на юни 2023 г., който беше в нормите, са малко или много наднормени.

Според стойността на тазгодишната аномалия, май 2024 г. е бил по-малко студен от миналогодишния (Фиг. 8) и този през 2016 г. Месец май 2024 г. се оказва с подобна аномалия, подобна на май през 2011 г. и 2014 г. За настоящия век най-студеният месец май е отбелязан през 2004 г.

Фигура 8. Отклонение на средната температура на въздуха в България през май, спрямо нормата за периода 1991 – 2020 г. Източник

За последните 45 години най-студен май сме имали през 1991 г., а след справка в архива на НИМХ, през ХХ в. най-студен май е отчетен през 1919 г., когато отрицателната аномалия е била близо 6 °C, т.е. по средни температури месецът е бил по-близо до март. Вторият най-студен май за последните 130 години е бил през 1991 г.

Противно на очакванията най-топлите месец май не са се случвали през новия век, а през 40-те и 60-те години на ХХ в., когато са отчетени положителни аномалии между 3 и 4 °C. Само за справка – най-топлият май за последните 45 години е бил през 2003 г. (Фиг. 6), когато има дълъг горещ период през първата половина на месеца с типично юлски температури, достигащи 36 °C във Велико Търново и 37.2 °C в Русе.

За последните 30 години средната температура за месец май в България се е повишила с приблизително половин градус.

Само за сравнение ще кажем, че за същия период глобалната средна температура през май се е повишила с 0.38 °C , а тази на европейския континент – с 0.41 °C. Различия в затоплянето има и в нашата страна – най-голямо е повишението в планинските райони, Софийско и по Черноморието, а най-малка промяна е настъпила в Северна България и крайните южни райони.

През май 2024 г. времето през повечето дни на месеца беше динамично, с чести и обилни валежи. Валежните норми за по-голямата част на страната бяха преизпълнени, като на места в Западна България и Родопите преизпълнението е било над 2 пъти, но има и места, като Югозападна България, долината на Тунджа след Ямбол, както и централните части на Дунавската равнина, където месечните суми на валеж са били под нормите. Голямата динамика на времето и честият пренос на въздушни маси от северозапад и североизток, не позволиха измерването на много високи максимални температури, като по-този начин в почти цялата страна априлските максимуми останаха непобедени. Ще припомним, че през април в Русе най-високата температура достигна 34.5 °C, докато през май тя не превиши 32 °C, въпреки значително повечето дневни часове и по-голямата слънчева радиация, която се получава през май, спрямо април.

Изминалият месец май, от една страна, не изненада климатолозите с това, че беше 12-ят пореден рекордно топъл месец. Но развитието на времето в някои страни привлече вниманието на медиите и потвърди анализите на редица експерти, че екстремните събития ще нанасят все повече вреди на човечеството. Например в Бразилия, наводненията в големи части на страната предизвикаха редица проблеми в социално-икономически и екологичен план. Фактор за големия размер на щетите се оказва безразборното и неконтролируемо изсичане на горите, което показва как човек сам може да си навреди. В Мексико „бруталната жега“ предизвика масови протести, заради проблеми с водоснабдяването. Ниските нива във водноелектрическите язовири допринесоха за спиране на електрозахранването в части на страната, а големите супермаркети ограничиха покупките на лед до две или три торби на клиент. Според климатолозите от Колумбийския университет, горещата вълна от Централна Америка, засегнала и южните части на САЩ, е по-екстремна, благодарение на климатичните промени. Горещините в Индия оказват и съществено влияние върху изборния процес там, затруднявайки провеждането на предизборни мероприятия и възпрепятстващи някои хора да гласуват. Всъщност темата за климата е сред основните в предизборните кампании на току-що проведените избори и в нашата страна, но повече по тази тема може да прочетете ТУК.

*Публикацията е част от поредица, която прави обзор на метеорологичните и климатичните условия на глобално, регионално и локално ниво. Ежемесечните публикации излизат в рамките на следващия календарен месец и са базирани на обзор на Европейската служба за изменение на климата Коперник (C3S) за предходния месец.

Виж още:

Регистрирахме най-горещия април – поредицата от световни рекорди продължава

Климатичните промени вероятно ще доведат до нарастване на бедността у нас

Възобновяема енергия у дома и към мрежата: какво трябва да знаем?