Един собственик на заведение може да направи всичко за успеха му, което може да се предвиди: да осигури "прайм" локация, да поръча хитов дизайн и т.н. Bamboo Urban e в този казус: локацията е в края, на кюше, на улицата на барчетата в Студентския град, в подножието на хотел с претенции да бъде тренди, със специално и грижливо направен дизайн и на екстериора, и на интериора чак до последния детайл в тоалетните. Дотук добре, както казал оптимистът.

В заведенията обаче има и други важни неща като например съдържанието към приятната форма. Известно ви е, че един от нашите стандарти за ресторанти е тирамисуто. Всички претендират, че тяхното е супер, но далеч не при всички - по света и у нас, наистина им се получава. В конкретния случай тирамисуто е ОК, обаче е толкова мини! Понеже 1 снимка казва колкото хиляда думи, просто сравнете размера с параметрите на вилицата, чашата, бутилката, да не говорим за разтеглената нарочно деформирана чиния.

На фона на 10-те лева, които струва, доста по-добри места в центъра предлагат доста по-заслужаващо си тирамису с доста по-голям грамаж. За положението в Италия да не говорим. Защото цените в София вече са около и над италианските, особено извън туристическите капани. ПРИ над тройни данъци, над двойни заплати и истински оригинални продукти...

А заведението, за което пишем все пак се намира в Студентския град. Което не е най-urban и най-претенциозното място в света. Поради което и останалите претенции по какъвто и да било повод никак не изглеждат в реда на нещата.

Малко плънка в тортилята също не прави добро впечатление, както и прескромният й състав. Нищо общо с оригиналната.

Иван Борисов