Когато сме имали тежка седмица или тежък ден, когато някой ни е засегнал или сме отчаяни, често прибрягваме до т.нар. бързи удоволствия и немалко издания ни убеждават, че това е нещо, от което имаме нужда, че е терапия.

Шопинг-терапия например - да пазаруваме, за да забравим. Или да ударим няколко чаши "мехурчета на щастието" - пенливо вино. Или да направим случаен секс. Или да се сбием с някого. Или всичко това наведнъж в рамките на часовете на една нощ... Бързите удоволствия наистина имат ефект. Но понякога той става обратен, ако се пристрастим и не можем да възстановяваме баланса си, без да прибегнем до някое от бързите удоволствия, или от всичките накуп.

Всичко в психиката има основа във физиката. Когато сме преуморени, тревожни, претоварени, пред истерия, ние имаме нужда от хормоните на щастието. Като допамин. И си ги набавяме, без да правим подобен научен анализ. Правим го колкото можем по-бързо и колкото можем по-просто, в смисъл на достъпността на удоволствията.

Нещата са чудесни, твърдят психолозите, ако дозата допамин, която си доставяме, съзнателно или несъзнателно, е лека.

Тоест, в рамките на рекламната фраза за "удоволствието с мярка".

Някой би контрирал, че удоволствието не може да има мярка.

Психолозите веднага и с основание възразяват: това е инфантилно мислене! Мярка нямат само децата. Защото те правят неосъзнати избори и когато ги харесат, "закачат" на тях и не искат да се откачат.

Възрастните хора правят съзнателни или по-точно казано - осъзнати избори, като в това понятие се състои не само предмета на селекцията, но и начина на потребяването му. В духа на базовата формула на медицината и фармацията, позната от античните времена и до днес: "Само дозата е отрова".

Което ще рече като лайфхак: нещо може да ни помогне или да ни погуби, трябва просто да знаем дозата, т.е. мярката.

Точно затова допаминът трябва да бъде лек. Още повече, всички изброени бързи удоволствия носят краткотраен физически и психологически ефект. За да имаме постоянен приток на удоволствие/щастие, се изискват повече неща: добро състояние на физиката и психиката, което е наша лична отговорност към себе си.