“Веднъж, когато бях тийнейджърка, аз и баща ми чакахме на опашка за билети за цирка.

Най-накрая, между нас и щанда за билети остана само едно друго семейство. Това семейство ми направи силно впечатление.

Те имаха осем деца, всички вероятно на възраст под 12 години. По начина, по който бяха облечени, личеше, че нямат много пари, но дрехите им бяха спретнати и чисти.

Децата бяха възпитани, всички стояха на опашка, по две зад родителите си, държащи се за ръце. Развълнувано бъбреха за клоуните, животните и всички номера, които ще гледат тази вечер. По вълнението им можеше да се усети, че никога досега не са ходили на цирк. Това щеше да бъде връхната точка на живота им.

Бащата и майката бяха начело на групата, горди като паун. Майката държеше ръката на мъжа си, гледайки го сякаш искаше да каже: "Ти си моят рицар на бял кон." Той се усмихваше и се наслаждаваше на това, че семейството му е щастливо.

Жената, която продаваше билети попита мъжа колко билета иска. Той гордо отговори: "Бих искал да взема осем детски билета и два билета за възрастни, за да заведа семейството си на цирк." Продавача на билети съобщи цената.

Жената на мъжа пусна ръката му, главата й клюмна надолу, устната на мъжа започна да трепери. После се приближи малко и попита: "Колко казахте?" жената, която продава билети отново съобщи цената.

Мъжът нямаше достатъчно пари. Трябваше ли да се обърне и да каже на осемте си деца, че няма достатъчно пари, за да ги заведе на цирк?

Виждайки какво става, баща ми посегна в джоба си, извади банкнота от $20 и я пусна на земята. (Ние не бяхме богати в никакъв смисъл на думата!) Баща ми се наведе, взе $20 банкнотата, потупа мъжа по рамото и каза: "Извинете, господине, това падна от джоба ви."

Мъжът разбра какво се случва. Той не просеше подаяние, но със сигурност оцени помощта в тази отчаяна, сърцераздирателна и смущаваща ситуация.

Той погледна право в очите на баща ми, взе ръката на баща ми и с двете си ръце, стисна силно $20 банкнота и с трепереща устна и сълза, стичаща се по бузата му, отговори: "Благодаря ви, благодаря ви, господине. Това наистина много означава за мен и моето семейство."

Баща ми и аз се върнахме в колата и се прибрахме вкъщи. $20, които баща ми даде, щяха да бъдат парите, с които щяхме да си купим собствените билети.

Въпреки че не успяхме да видим цирка онази вечер, и двамата изпитахме радост вътре в нас, която беше далеч по-голяма от това, което би могло да ни осигури гледането на цирка.
В този ден научих стойността на Даването.

Даващият е по-велик от Получаващия. Ако искаш да бъдеш велик, по-велик от живота, научи се да Даваш. Любовта няма нищо общо с това, което очакваш да получиш - само с това, което очакваш да дадеш - което е всичко.

За важността на даването, благославянето на другите никога не може да бъде преувеличено, защото винаги има радост в даването. Научете се да направите някого щастлив чрез действия на даване."

Катрин Хепбърн