Увлечени в детайлите, пропускаме фактите в депесарската драма, на път да се превърне в трагедия, която се разиграва пред очите ни.

„Имаме принципи, ако не ви харесват, имаме и други”. Под това шеговито мото започва сериозна война в ДПС, чиито подпалвачи явно не си дават сметка колко опасна е играта с огъня, особено под мотото „да си върнем партията от българите”, което се чува от месеци, но особено силно напоследък.

Такива действия връщат ДПС 33 г. назад, когато за една бройка не го обявиха за противоконституционна организация на етническа и верска основа. И с един удар зачеркват всички усилия на самия Доган, когото иначе същите адепти за чистота цитират за всичко, да накара партията си поне да изглежда мултиетническа.

Да не говорим, че в една война никоя от страните не минава без сериозни жертви. А ангели в тази битка няма.

Тя стана публична чрез странно съобщение на БТА. Държавната агенция, против всякаква журналистическа професионална логика, „потвърди” писмо, приписвано на Ахмед Доган чрез „бившата му секретарка”. Което е все едно БТА да пита първата дама Десислава Радева за автентичността на някой пост на Слави Трифонов, комуто тя е екс асистентка.

Каква и истината? Никой нищо не е проверявал. „Жената на депутата Джиджи”, както наричат главата на фамилията Ибрямови в ДПС, явно е изпращачът, подателят на писмото, което се води на Доган.

А дали е и автор?

Ако не тя, кой, понеже боде очите, за акъла да не говорим, че авторът не прилича по перо на Доган.

В това изразиха съмнение не само председателят и заместник-председателите на ДПС, но е ясно и на всеки човек, който професионално се занимава с писане, а поради това – и с четене.

Ако беше писано от Доган или поне от професионалист в тая работа, то щеше да съдържа поне някой от изразите, които този вече достатъчно възрастен човек използва от десетилетия. Щеше да има поне някоя ключова за него дума като „вектор”, която апропо напоследък му сви самият Путин.

За стил да говорим е висш пилотаж – нищо общо.

И не е само дълбоко неуместното: „Късно е, либе, за китка”. В разговор между мъже! За какви либета иде реч?

Да не говорим за традицията. Доган, като истински Сокол, по мъжкарски, досега винаги лично, очи в очи, е свалял доверие от председатели. Защо сега го няма?!

Обещаваше ни се немалко пъти от кого ли не от „добрите” лично от почетния председател да чуем в пряка реч и да видим с очите си какво казва, какво има предвид. Да нанесе поредния си „депесарски шут” – още помним първия от 1992 г

Председателят Пеевски го призова нееднократно за това. Защото той не е Местан или Карадайъ – хора без всякаква мощ, а има опит в тежки войни. И точно поради това, както личи, се опитва да предотврати поредната, без да му пука, че го подкачат за „бяло знаме”.

Защото тази война заплашва да излезе далеч извън границите на ДПС. Хеле при главоломен ръст на ксенофобските партии в цяла Европа, който изглежда, че тепърва започва, а има и яка почва у нас, както знаем.

А може би Доган не излиза на сцената, за да не прави резки движения и да запази заден ход? Лесно би могъл да хвърли всичко върху превратаджиите, които въртят писма, някои от които вече са го предавали, макар сега да му се кълнат във вярност.

Какво предизвика гнева и всъщност опита за преврат, тъй като Пеевски е току-що избран председател на партията със смазващо мнозинство, а и на нейната парламентарна група с пълно единодушие.

Фактите в хронологичен ред:

Разрита варненската организация, в дома на чийто шеф бяха намерени милиони (скрупольозно описани по валути от ДАНС и полицията при техния обиск), без да има такива доходи. Разбра се, че фирма на неговата фамилия е получила поръчка за автобуси на стойност 8 млн. лв., които държавата е платила като 20 млн.лв. Заедно с него „изгоряха” и хората, давали му чадър да действа.

Тук е добре да цитираме точното значение на думата, необидна между другото, даже титла в номенклатурата на Османската империя, чието книжовно изписване е ДЕРЕБЕЙ:

„турски феодал, отличаващ се със значителна автономия в управлението”

Досега, преди идването на Пеевски за председател, точно такъв е бил варненският бос на ДПС в епохата на Карадайъ, която Пеевски едва ли случайно нарече „застой” – название, под което в политиката беше известна епохата на късния Брежнев, Андропов и Черненко – последните застарели лидери на СССР преди идването на реформатора Горбачов.

Вторият казус беше с Рамадан Аталай, чийто семеен бизнес повече от 20 г. е описван от медиите. Когато е шеф на траспортната комисия на парламента, синът му става съдружник в голямата превозваческа фирма. После, когато таткото става бос на енергийната, синът се хвърля в бизнес с АЕЦ Козлодуй за десетки милиони. Става и газовик, при това е съдружник баш с човека, прехвърлил прословутите апартаменти на тогавашния вицепремиер Цветан Цветанов при първото правителство на ГЕРБ. Фирмата слагаше тръби на софийската Топлофикация по време на нейното масивно източване.

Може още много да се пише по бизнеса на чудесното семейство. Въпросът е точно Аталай ли е човекът, който да учи някого на морал, демократизъм. И да нарича себе си „авторитет”, поставящ се в множествено число „авторитети” - засегнатите от Пеевски. Аталай беше изключен заради слабия си резултат от неговата партийна организация, което е съвсем уставно и демократично де юре и де факто.

След това дойде единодушно решение за изключването на Аталай, агент Вергил на ДС с 13 поредни мандата в парламента – почти 30 г.

Само напомняме, че именно тайните служби на комунистическия режим са основното оръжие на комунистическия режим срещу българските турци. Аталай става едва 25-годишен агент „на идейно-политическа основа”, което ясно казва кому е бил верен, срещу кого и за какво е работел. Показателно е, че остава и след промените от 1989 г. в редовете на политическата полиция. Интересно е, че Аталай е вербуван през 1982 г., в навечерието на преименуването - т.нар. Възродителен процес, и продължава да работи в следващите 8 години на най-тежката му фаза, включително Голямата екскурзия. Верен на генералната линия на партията. Но не ДПС, а БКП, като предан и отдаден член на ДКМС - комунистическия младежки съюз. Все на "идейно - политическа основа".

Възниква и още един важен въпрос:

По думите на експремиера и лидер на ПГ на ППДБ Н. Денков „антикорупционната” коалиция е готова на разговори с „доброто ДПС”, чието най-афиширано и даващо най-много изявления лице в момента се явява Аталай.

Академично намерение, което казва много. И мже да доведе до загуба и на остатъчните 300 000 гласа на ППДБ.

Апропо, и самият доктор Джевдет Чакъров има какво да бъде питан по линия на антикорупцията, ако някой реши да го попита за един конкретен завод за боклук и гръцки връзки покрай проекта, или защо след справедливия му бунт, пак като екоминистър в Тройната коалиция, срещу нищожните 0,75%, които вземаме за добива на нашето злато, изведнъж млъква по темата.

Най-интересно е да каже защо за 10 г. отпадна дори като депутат от ДПС след 2013 г. В биографията му липсва обяснение както за това, така и с какво се е занимавал в паузата, настъпила в десетилетието на най-активната му възраст.

Накрая, понеже главните действащи лица и изпълнители от страна на "доброто" по обективни причини са слаби по библейските въпроси, напомняме притчата за двете майки, които не можели да си разделят детето – все едно ДПС-то, като всяка претендирала да му е родителка.

Когато едната се отказала, за да не бъде убито („бяло знаме”), именно на нея то било присъдено, защото станало ясно на съдника коя милее истински за него.

Михаил Първанов