Днешната ни олимпийска история е интервю с човека, отразил всички герои на олимпиадата - от Маршан до Джокович, от Насар до Рамазанов с колоритни разговори и кадри със суперзвездите - Бюлент Мюмюнов, БНТ:

Вашият вик: Маршаааан при първата от четирите знаменити победи на героя на олимпиадата стана нова класика, както и интервюто, което направихте, намирайки Карлос Насар и семейството му, докато се лутате между затворените входове на парижкото метро, но ще разкажете ли повече за себе си?

Аз съм Бюлент, на 28 години, от неотдавна баща на дете, което заради Европейското първенство по футбол и Олимпиадата не смогвам да видя от 2 месеца. В спортната журналистика съм над 11 г. Започнах на 17 във в. Марица. В БНТ съм от 2019 г. Основният спорт, който коментирам е плуването, което практикувам като любител, то ми е хоби. Иначе съм футболист на Локо Пловдив, когото една контузия извади от зеления терен, за да хвърли в журналистиката. Вече имам зад гърба си 7 големи плувни форума, а от Световното във Фукуока имам и съкоментатор - Виктор Русинов, с когото ни се получи хубав тандем и покрай това станахме и приятели. По повод на вика - да, аз изживявам събитията, не съм от колегите, които безстрастно анализират. Атмосферата на големите състезания зарежда, вдъхновява. Спортът е страст, емоция, динамика. Освен футбола и плуването, обичам много и тениса.

За БНТ и нейната спортна редакция се носеше мълвата, че някой трябва да умре, за да влезе нов човек, а Вие опровергавате с присъствието и налагането си това, как се получи така?

О, не ми беше лесно. Трябваше си и късмет. Трудно се попада в телевизията. Разказвам моя път накратко: от ученик започнах да пиша за вестници и сайтове. Бях много активен в моя Пловдив и на един футболен мач на Ботев ме забеляза Радостин Любомиров, който се превърна в лоста за попадане в телевизията. Гледал ме как отразявам и каза: "Ти си топ". Търсеха хора за стаж в БНТ. Казах, че съм готов, понеже цял живот за това съм мечтал. "Ако трябва, и една година без пари ще работя, така и така следвам журналистика", отвърнах му аз. Само че моментът на старта така и не идваше. Явно шефовете не одобряваха турското ми име и дори за стаж не ме пробваха. Някакви предразсъдъци! Сигурно са си казвали: "Какъв е този низач на тютюн"! Междувременно завърших и се обърнах към Радо, ако може да получа шанс малко да поработя. Беше лято, сезон на отпуски и се отвори позиция в По света и у нас. Нищо общо със спорта, но възможност да стартирам. Бях новинар 2 месеца - стрелби в метрото, наркокомуни - ето такива неща отразявах. Разсъждавах, че това ще ми бъде трамплин за спорта. И ето, че сработи късметът - в този момент от телевизията се махнаха хора. И така се отвори вратата на спортната редакция - пробих бетонната стена. От ноември 2019 г. живея в мечтата си да бъда спортен журналист в телевизията!

Стана дума за турското име, което Ви е пречило, а Вие какъв се чувствате?

Аз съм българин. И съжалявам, че много хора с турски произход ги е страх да следват мечтите си.

Българският Ви е перфектен, как е турският? И откъде така добре говорите и превеждате от и на испански?

Българският определено е по-силен от майчиния ми език. Турски знам донякъде, не колкото трябва. А пъпът ми е хвърлен във Валенсия, така че имам много топла връзка с Испания, където живеят мои близки, с Латинска Америка. Оправям се и с италиански, португалски, френски, без проблеми съм с английския.

Питат ли Ви от кое ДПС сте?

От никое. Аз съм политически неутрален. Това, което виждам е, че България има огромен потенциал да постигне още много, но има една спирачка. Това са злобата, омразата, които пречат на хората да прогресират. Това е от нашата народопсихология може би. Другият проблем е очевидно лошото управление. Този микс поражда напрежение и пречи на младите хора да се развиват. Както и непрекъснатото мрънкане като резултат от всичко това.

На снимката: Бюлент с Джокович

Борис Ангелов

Спецпратеник, Париж