Парижките кафенета вече не са това, което бяха и дори по време на олимпийките игри класиките като Кафе де флор и Дус Маго не бяха така пълни, както е обичайно. Преди да ви заведем там и да разкажем повече за уникалните им истории и посетители, ще ви направим тур на две други вече култови места, които издават новия тренд във френската столица. Дизайнерските кафенета, които изместват класическите.

ВИЖТЕ НАШАТА ФОТОГАЛЕРИЯ ТУК!

Адресите не са малко:

Ралф'с Кофи на Ралф Лорен до Армани кафе и срещу споменатото Кафе де флор на Сен Жермен е хит, само с резервации, а ако закъснеете или не дойдете за своята - глобени сте 35 евро.

Пол Смит пък отвори свое заведение в комплекса на така наречените в града на светлината "големи магазини" Галери Лафайет - по-скоро в една от сградите на Прентон.

Утре ще посетите с нас кафенето на Диор в централата на най-великата модна къща насред магазина й от 2000 кв. м на ъгъла на супер елегантното авеню Монтен и улица Франсоа Първи, изяло и хляба, и франзелите, и кроасаните на отсрещното кафе Л'Авеню с неговата стара слава.

Но днес започваме с хита на хитовете - LV Dream в централата на Луи Вюитон срещу Пон Нюф, до което отвори дори филиал на прочутото миланско кафене Кова с неговата традиция на век и половина в друга от сградите на комплекса Самаритен.

Влизате през строго, но любезно охраняван вход. Съветваме ви да заповядате първо на първия етаж, а после да разгледате експозицията на партера, за която ще разкажем на финала.

Покрай изложено и за продажба, освен за красота, кресло от домашната колекция на великия бранд на стойност точно 77500 евро или над 150 000 лв. попадате на рецепцията на заведението с име на мечта. Там учтива шоколадова дама ви посреща и дава наставления къде да бъдете настанени. Дали в частта на салона, която гледа Сена и отсрещния ляв неин бряг на артистите, букинистите и легендарните досега кафенета, през огромните прозорци на импозантното здание. Или в сърцевинната, обградена от красиви растения, оформящи нещо като коридор, приличащ и на шпалир към нестандартната композиция, в която са изложени всички предлагани сладкиши.

Които са си произведения на изкуството, дело на сладкар №1 в света в момента и 3-звезден мишленов шеф Максим Фредерик.

Въпросната инсталация е красива за гледане и особено за отснемане, но названията и картинки със сладкишите са налични и в малкото меню в кремаво, което ви чака на масата.

Ванити феър, откъдето взехме този задължителен за всеки ценител адрес на все по-засегнатата от криза френска кулинария, препоръчва Шарлотата на маестрото. Ние обаче, прочитайки за специално селектираното какао от три края на света, взехме трайното решение да вземем нещо от шоколад.

И колебанието в този смисъл се оказа дилема между обвит в шоколадов еклер с надпис в сезонния ретро шрифт Луи Вюитон върху него, или пък символната LV-торта, обсипана с прочутото лого на домакините. За всеки от сладкишите има специално описание от автора в менюто. От което разбрахме, че рецептата на този еклер била фамилно наследена от Максим Фредерик - бил любимият на баба му.

Но все пак попитахме очарователната сервитьорка за консултация при избора. И тя ни посъветва да вземем тортата.

Твърда отвън на вид, но всъщност мека при опитване, изпълнена с най-финия опитван от нас мус от три вида шоколад в сърцето си и с лека бисквита за основа, за да се крепи LV-куба - това е тя - тортата, която създателят й признава, че е наследил като рецепта, без специалните ефекти от своя учител Никола Берже, за да я изпълни от какао от Перу, Виетнам и Мадагаскар с цена от 18 евро. Сервирана в специалния порцелан на Луи Вюитон и за която избрахме чай от специалната колекция на марката, разработена от най-голямата познавачка на тази напитка в света, по класическата технология на Ърл Грей. Чаят се сервира в каничка срещу 12 евро. Приборите за хранене пък са от върховната фирма в този бранш Кристофл. Поне те не са Луи Вюитон.

Когато завърши с храненето - последните поръчки се събират в 7, а заведението, което се води до 8 вечерта, работи всъщност до към 7.30, човек може да разгледа някои по-необичайни неща, продавани от LV на същия етаж - мебели, домашни декорации, книги, куфари и чанти за голф и т.н., наред с чантите, шаловете, дрехите, бижутата. Оказва се, че например часовниците на марката са известни от 1908 г., докато цели 90 години по-късно се появяват модните й колекции.

Историята обаче си я оставете за десерт в прекрасната експозиция на партера. От нея ще научите как Луи Вюитон пристига едва 16-годишен от родната си дълбоко провинциална Юра в Париж, за да чиракува при известен навремето кожар. И остава чирак и калфа цели 17 години, докато изучи занаята. Открива първия си магазин, но едва ли би станал легенда, ако не беше "връзката му", както са я описали домакините с новатора в модата Шарл Фредерик - съфамилник на съвременния сладкар на колосалната компания. И дуетът става знаменит първо с кожените съдържатели за картини, с които известен художник пренася творбите си от Амстердам до Токио. Не с куфарите - гардероби, които ще донесат национална известност. И не с модната линия от 1998 г., която прави LV най-голямата компания за луксозни стоки в света, а нейния съвременен притежател Бернар Арно - най-богатия човек на Земята.

В изложбата ще видите невероятни неща, създадени от Вюитон - от класическите куфари на старите до тоалетните и пътните чанти на актуалните звезди, от походни легла до кутии за шапки, че даже и специалните подноси за олимпиадата и боксът, с който беше пренесен от Гърция през цяла Франция до запалването си в Париж олимпийският огън.

Борис Ангелов